Пандемията COVID-19 има пагубно влияние върху българското общество като цяло, но засегна непропорционално уязвими групи, задълбочавайки икономическите различия и намалявайки капацитета на правителствата и гражданското общество да окажат подкрепа на нуждаещите се хора. Жертвите на трафик на хора и лицата, със зависимости към наркотици са две такива уязвими групи.
ООН предупреждава, че икономическата криза, провокирана от избухването на епидемията COVID-19 оказва вредно въздействие на икономиките, независимо от нивото на доходите. Икономическата криза неизбежно води до нарастване на случаите на трафик на хора, тъй като трафикантите разполагат с достатъчно възможности да наемат хора, които са изгубили своята работа и са склонни да предприемат рискована миграция. Икономическата криза, свързана с COVID-19, доведе едновременно до увеличаване на уязвимостта към трафик на рискови групи, като малцинства в неравностойно положение, хора, живеещи в бедност и такива, които нямат умения и квалификации. Същевременно, UNODC предупреждава, че мерките, свързани с карантината водят до затягане на кръга на трафика около хората, които вече са обект на експлоатация, тъй като ограничават техните възможности за движение и бягство от трафикантите, това да сигнализират органите на реда и да потърсят помощ от институции или организации, предоставящи необходимите услуги.
Световната здравна организация наблюдава нарастване на нивото на страх, тревога и безпокойство, както и общо влошаване на психичното здраве, провокирани от заплахата от пандемията и наложените необходими мерки, свързани с ограничаване на движението. СЗО предупреждава за очаквано нарастване на нивото на употреба на алкохол и наркотици, заради рестриктивните мерки.[1] Възможно е да се очаква повишение употребата на наркотици, тъй като хората се сблъскват с проблеми, свързани със справяне със загуба на работа или хора, които обичат.
Пандемията доведе до увеличаване на риска от експлоатация и употреба на наркотици, като същевременно намали възможностите на правителства и гражданско общество да помогнат на нуждаещите се: хора, които са жертви на трафик и такива, със зависимости към наркотици. Социалните служби, предоставящи помощ на представителите на тези две групи или преустановиха дейност (както е в случая с Розовата къща – единственият център, предлагащ помощ на злоупотребяващите с наркотици), или бяха принудени да спрат да приемат нови жертви за определен период от време – какъвто е случая с държавните приюти за жертвите на трафик и кризисните центрове за жертви на домашно насилие и трафик на хора. Очакваните нови вълни на пандемията вероятно ще доведат до допълнителни предизвикателства в осигуряването на подпомагане на жертвите на трафик и лицата, употребяващите наркотици.
Въпреки че тези две групи изглеждат самостоятелно обособени, в действителност има припокриване между тях, което засилва тяхната уязвимост. Polaris Project съобщава, че около 15 % от оцелелите жертви на трафик на хора, участвали в изследване през 2014 г., са признали за злоупотреба с психоактивни вещества. Според 2017 Federal Human Trafficking Report, трафикантите са се възползвали от проблемите на жертвите, свързани със злоупотреба с психоактивни вещества в една трета от активните криминални случаи на трафик с цел сексуална експлоатация през 2017 г. В едно изследване е изказано предположение, че тези случаи може да са много повече, като 84 % от оцелелите жертви на трафик с цел сексуална експлоатация съобщават за злоупотреба с психоактивни вещества по време на тяхната виктимизация, а 25 % признават конкретно за употреба на хероин.5 Данни за България няма, но от дискусията с клиентите на Розовата къща разбрахме, че голяма част от тях са се сблъсквали с различни форми на експлоатация. Тъй като хората със зависимости са обект на дискриминация от работодатели, те са още по-лесно достъпни до трафикантите, които злоупотребяват с и насърчават техните зависимости.
По този начин кризата COVID-19 оказа пряко влияние върху хората, употребяващи наркотици и жертвите на трафик, но също така и на връзката им с обществото като цяло. От една страна, пандемията осигури на трафикантите на хора и наркотици по-голямо предлагане на потенциални жертви – както злоупотребяващи с наркотици, така и жертви на трафик на хора едновременно. За съжаление, докато нелегалният бизнес процъфтява, обществената толерантност спрямо жертвите много често избледнява. Това е особено вярно по отношение на злоупотребяващите с наркотици, както става ясно от един скорошен обществен протест срещу откриването на център за лечение на наркозависими в един от софийските квартали. Докато жертвите на трафик на хора са защитени от редица международни конвенции, съществува дискриминация спрямо онези, произхождащи от маргинализирани малцинствени групи.
В този контекст са необходими по-задълбочени познания, за да се оцени отражението на COVID-19 върху тези уязвими групи и да се определи тяхното припокриване, особено в България. Подобен анализ би подпомогнал както стратегиите за превенция и тяхното насочване към уязвими групи, така и по-ефективната подкрепа на жертвите на трафик, с оглед на техните специфични нужди.