На 17 май Конституционният съд единодушно допусна за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 329, ал.1 и 2 от Наказателния кодекс (в сила от 1.05.1968 г.). В правоприлагането на чл. 329, ал.1 и ал. 2 от НК, са открити различия, които често са в ущърб на жертвите на престъпления, включително трафик на хора. Позовавайки се на разпоредбите по чл. 329 от Наказателния кодекс за т. нар. безделничество или паразитизъм държавата третира жертвите на сексуална експлоатация като обвиняеми или отговорни за проблемите, свързани с липсата на ясен статут по отношение проституцията, а не като жертви на престъпление. Трафикантите често държат жертвите в подчинение, като им внушават, че държавата и институциите не са на тяхна страна. Подобна съдебна практика им помага да затвърдят тази позиция и да направят заплахите към жертвите още по-ефективни. Това води до недоверие на жертвите към държавата и съдебната власт и демотивира участието им в съдебното производство, като същевременно затвърждава зависимостта към трафикантите. Още повече, доходите, генерирани от тяхната експлоатация не се възвръщат чрез искове за вреди, а се считат за подлежащи на конфискация в полза на държавата. Това засилва усещането за несправедливост у жертвите. В този смисъл отстраняването на чл. 329 от НК е сериозна стъпка в посока защита на човешките права на жертвите на трафик с цел експлоатация.
В искането на главния прокурор към КС се посочва, че „на основание на разглежданите разпоредби на НК се преследват крайно уязвими слоеве на обществото, като често посредством тяхното преследване и наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията им. Така на практика се създава двойствено отношение към жертвите, което се отразява негативно, както на резултатите от съответните наказателни производства, така и на усилията за предоставяне на законова закрила на тези лица по Закова за борба с трафика на хора, Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно преследване и др”.
Отстраняването ще помогне в делата за обезщетяване на жертвите, както и за овластяването им да свидетелстват. В момента фондация „Дигнита” подкрепя с правна помощ пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) лице, жертва на трафик, на което иск за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен на основание, че доходите от платени сексуални услуги са „неморални“ и че за нея липсва правно основание да ги придобие. Д.К. води дело в ЕСПЧ с пледиране, че законовата рамка в България, в съчетание със съдебната практика, не й позволява да получи обезщетение за всички вреди от престъплението трафик на хора. В хода на наказателното производство, искът за материални вреди на стойност 22 500лв, които представляват доходите, отнети от трафиканта по време на експлоатацията, продължила 9 месеца, бива отхвърлен и от двете инстанции, гледали делото. Те се позовават на чл. 329, ал. 2 от Наказателния кодекс, който гласи:
„Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва …“.
По делото на Д.К. пред ЕСПЧ участие като трета заинтересована страна взе Експертната група за борба с трафика на хора към Съвета на Европа ГРЕТА. Тя представи становище с изброяване на нормите на международното и европейско право, което съдържа основание за претендиране на имуществени вреди от трафик на хора, както и предостави примери от съдебната практика на други европейски държави.
Изходът от делото в ЕСПЧ е изключително важен за жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация. Положително решение на ЕСПЧ по жалбата на Д.К. заедно с осъществената необходима отмяна на отживяла и неприложима в съвременното общество разпоредба ще овласти една силно уязвима към трафика на хора група – независими секс работници, които са обект на социално изключване и маргинализация, както и жертви на трафик, които са били експлоатирани, но желаят да се освободят от и свидетелстват срещу трафикантите си.