Човешкото достойнство е ненакърнимо, то трябва да се зачита и защитава

Трафикът на хора е тежко престъпление срещу личността и форма на съвременно робство, която засяга милиони хора по света. В глобален контекст този проблем включва експлоатация на жени, мъже и деца, които поради социална и икономическа уязвимост стават жертви на различни форми на трафик. Основните форми на експлоатация включват:

• Сексуална експлоатация
• Трудова експлоатация
• Принудителна просия
• Трафик с цел извършване на криминални деяния
• Трафик на бременни жени с цел продажба на новородени

Трафикантите често използват измами, обещания за работа и по-добър живот, за да въвлекат жертвите. След като попаднат в техния капан, жертвите са лишени от свобода чрез заплахи, насилие и манипулации.

Трафик на хора в България

България е сред основните страни източници на жертви на трафик в Европейския съюз. Нашите граждани често са жертви на сексуална експлоатация в държави, в които проституцията е легализирана, или на трудова експлоатация в сектори като селско стопанство, строителство и хотелска индустрия в страни като Германия, Италия и Испания. Те работят при нечовешки условия, без заплащане или с минимални възнаграждения. Много от тези хора попадат в капана на криминални мрежи, които функционират под прикритието на легални бизнеси.

Поради икономическия растеж и потребностите на пазара на труда от  чуждестранна работна ръка, България все повече се превръща и в държава на транзит, както и на дестинация на жертви на трафик. Необходимо е заострено внимание за да се идентифицират експлоатационни практики в сектори като туризъм, строителство, селско стопанство, услуги и домашни грижи, в които все повече участват и граждани на трети страни като Непал, Бангладеш, Узбекистан, Киргистан, Филипините и други. 

Глобалната картина

Според Международната организация на труда, около 27,6 милиона души по света живеят в състояние на съвременно робство, което включва и жертвите на трафик на хора. В Европейския съюз през 2022 г. са регистрирани над 10 000 жертви на трафик. Реалният брой обаче вероятно е значително по-висок, тъй като много случаи остават нерегистрирани. Трафикът на хора е комплексен проблем, който подкопава основните човешки права и оставя трайни травми върху жертвите – както физически, така и психологически. За ефективно справяне с този глобален проблем е необходима координация между правителства, международни организации и обществото като цяло.

Ролята на технологиите

Трафикантите все по-често използват интернет и социални мрежи, за да набират жертви, особено сред млади и уязвими хора. Европол отбелязва ръст в използването на онлайн платформи за въвличане в трафик, което стана особено видимо по време на пандемията от COVID-19. 

Превенцията, информираността и осигуряването на подкрепа за жертвите са ключови елементи в борбата с това тежко престъпление, което продължава да застрашава човешкото достойнство и свобода.

Kакви са правата на жертвите

Жертвите на трафик имат общи права като всички останали, пострадали от престъпления и специализирани права, които имат за цел да защитят живота им и да повишат ефективността на наказателното преследване.

Общи права на жертви на трафик на хора

Право на информация

Всички хора имат право да получат информация за статута и ролята си в наказателния процес, както и за възможните съдебни и административни процедури, включително възможностите за обезщетение. При първия си контакт с полицията, жертвата трябва да получи информация относно всички общи и специални права, които й предоставя законът. Информацията се поднася по достъпен и разбираем начин.

 

Право на адвокатска помощ

Жертвите на трафик имат право на адвокат, който да защитава интересите им, да ги консултира за правата им и да представя тяхната гледна точка по време на наказателното производство. Адвокатската помощ включва също исковете за присъждане на обезщетение за вреди. Молба за адвокатска консултация се подава до Националното бюро за правна помощ тук.

Можете да потърсите и специализирана правна помощ от фондация “Дигнита”, като се свържете с нас чрез контактната ни форма тук!

Помощта може да бъде по консултиране или по представляване, или и двете. Адвокатска консултация се полага автоматично от момента, в който жертвата е съобщила за престъплението, дори и по време на периода за размисъл, като включва предоставянето на правни съвети и съставяне на документи за завеждане на дело.

Основната правна помощ включва назначаване на служебен адвокат, който извършва процесуално представителство пред разследващите органи и съда. Тя е достъпна за хората, които сътрудничат на полицията за разкриване на престъплението. За този вид правна помощ жертвата трябва да декларира, че е социално слаба и да докаже ниски доходи. Молбата да бъде назначен служебен адвокат се подава до прокурора, който ръководи разследването, или до наказателния съдия, пред който е започнал наказателният процес.

 

Право на безопасност и защита на личния живот

Жертвите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация имат право на защита на интимния им живот. Те имат право да поискат делото да се гледа при закрити врати, т.е. медиите и публиката да не бъдат допускани в съдебната зала. Те имат право разпитът им пред съдия да се проведе в специално помещение за разпит на свидетели със специфични нужда от защита („синя стая“), независимо на каква възраст са. Жертвите имат и право на защита на безопасността си. Това право се реализира чрез запазване в тайна самоличността на жертвата; чрез полицейски ескорт и охрана за явяване в съдебни заседания; чрез ограничителна заповед срещу подсъдимия до края на наказателния процес и др.

 

Право на обезщетение

Жертвите на трафик имат право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението за имуществени вреди представлява възстановяване на разходите за медицинско лечение; издаване на документи за самоличност; транспорт; адвокатски хонорари; съдебни такси и др. Имуществени вреди са също разликата между минималната работна заплата за страната и реално получаваната заплата – при трафик с цел трудова експлоатация; както и процентът отнеман от трафиканта от парите, спечелени от клиентите – при трафик с цел сексуална експлоатация. Обезщетението за неимуществени вреди представлява справедлива оценка в пари на емоционалния стрес, болките, страданията, страховете и всички други негативни чувства, преживени от жертвата в резултат на престъплението извършено срещу нея.

Правото на обезщетение в България се реализира по няколко начина:

• Обезщетение за всички видове вреди, причинени от трафиканта, може да се претендира от самия него/нея в хода на наказателния процес;
• Обезщетение за всички видове вреди, причинени от трафиканта, може да се претендира от самия него/нея в отделно дело, след като бъде признат за виновен;
• Обезщетение за имуществени вреди, възникнали в резултат на трафика, може да се претендира от Министерство на правосъдието за сметка на държавния бюджет, дори и самият трафикант да не бъде разкрит;
• Обезщетение за неимуществени вреди, възникнали в резултат на прекалената продължителност на делото, може да се претендира от Министерство на правосъдието за сметка на държавния бюджет;
• При неуспех да се получи обезщетение по гореизброените начини, може да се подаде жалба пред Европейския съд по правата на човека, поради липса на ефективно вътрешно средство за защита.

 

Специални права на жертвите на трафик

 

Право на период за размисъл

В международното право се предвижда право на жертвите на период за размисъл от 1 до 3 месеца. Той им позволява да започнат да се възстановяват от преживените страдания и да вземат информирано решение за евентуално участие в наказателен процес. Опитът показва, че когато се намират в остра фаза на травматична реакция и не са преодолели страховете си от трафикантите, те не могат да участват пълноценно в наказателното производство и да дадат правдоподобни, детайлни показания. По време на периода за размисъл имат право на подслон, психо-социална и правна помощ. В България периодът на размисъл е 30 дни и започва да тече от деня на първата среща на жертвата с разследващ полицай, който е длъжен да я информира за това право.

 

Право на подслон, осигурен от държавата

Когато жертвата се съгласи да сътрудничи на полицията и да даде показания в качество на свидетел по делото, при това условие тя получава право да живее временно в държавен приют. Срокът на настаняване е докато приключи наказателният процес с окончателно решение.
В България има 3 държавни приюта за жертви на трафик на хора в градовете София, Бургас и Варна.

 

Право да не бъдат разследвани и осъждани

Жертвите на трафик на хора не могат да бъдат обвинявани или осъждани в престъпления, които са били принудени да вършат от техните експлоататори. Жертвите на трафик, особено с цел сексуална експлоатация, са били подложени на тежко насилие и унизителни практики, за да се пречупи волята им и да се подчинят. Били са принудени да извършват незаконни дейности, за да избегнат насилие и да запазят живота си. По тази причина те не са вършили тези дейности умишлено и не носят наказателна отговорност. Задържането им от властите и наказателното им преследване би означавало повторна виктимизация, а именно, че с тях се отнасят като с извършители.