Новият доклад на групата на Съвета на Европа срещу трафика на хора: България трябва да засили превенцията срещу трафика на хора

На 9 октомври 2025 г. групата от експерти срещу трафика на хора към Съвета на Европа ГРЕТА (GRETA), публикува своя четвърти доклад за България, обхващащ периода 2020-2024 г., посветен на уязвимостите, които водят до трафик на хора, и мерките за тяхното предотвратяване. Докладът е част от регулярния мониторинг на прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, основния международен инструмент, който поставя стандартите за защита на жертвите и за превенция на експлоатацията в Европа.

Какво разглежда новият доклад

Тази четвърта оценка (2020–2024) се фокусира върху уязвимостите, които правят хората податливи на трафик, и върху новите предизвикателства, свързани с онлайн набирането и контрола чрез дигитални технологии. Документът анализира широк кръг фактори като бедност, дискриминация, липса на образование, домашно насилие, зависимости, неравен достъп до услуги, както и специфични рискове за деца, мигранти, хора с увреждания и ЛГБТИ лица.

Сред основните изводи се забелязват следните тенденции:

• Сексуалната експлоатация на жени и момичета остава най-честата форма на трафик;
• Наблюдава се нарастване на идентифицираните жертви на принудителен труд, които са предимно мъже;
• Онлайн средата се превръща в ключов канал за набиране и контрол на жертвите от страна на трафикантите;
• Увеличава се броят на чуждестранните граждани, които стават жертви на трафик на хора;
• Децата, лицата от уязвими общности, мигрантите и бежанците, включително украинските бежанци, изложени на риск от трудова експлоатация, както и лицата подложени на домашно насилие и хората със зависимости и дългове са сред най-застрашените групи.
• Докладът подчертава уязвимостите на ромите от сегрегирани общности към трафика на хора  – нуждата от социални и икономически мерки в ромските квартали, включително чрез работата на ромските медиатори. Цитирано изследване на Фондация „Дигнита“ в сегрегирания квартал Кармен, град Казанлък,  подчертава острата необходимост от по-активна намеса на институциите: в града са идентифицирани лица и младежи, зависими от психоактивни вещества, които стават жертви на сексуална експлоатация. Това показва, че превенцията трябва да започва много преди намесата на наказателното правосъдие.

Основните изводи и препоръки към България

България има нужда от ясна дългосрочна стратегия и стабилен бюджет за борба с трафика на хора. Честите промени в ръководството на Националната комисия за борба с трафика на хора и несигурното финансиране забавят важни реформи. През последните години приемането на годишната програма за противодействие на трафика се отлага заради административни промени и забавяне на бюджета, нещо, което пряко ограничава дейността на местните комисии и услугите за закрила на жертвите. 

Подобряване на превенцията сред уязвимите групи – особено деца и в ромските общности, чрез дългосрочни социални и икономически мерки.

Развитие на капацитет за разследване на онлайн трафик и сътрудничество с технологични компании за разкриване на престъпления в дигитална среда – експертите отбелязват и еволюция в начините за набиране на жертви. Технологиите променят лицето на трафика. Социалните мрежи, сайтовете за работа и платформите за наем на жилища се превръщат в нови пространства за експлоатация. 

Осигуряване на  цялостна подкрепа, достъп до здравни и социални услуги, включително за мъже и хора с увреждания, както и гарантиране на безплатна правна помощ. Днес голяма част от теренната работа, подкрепата за жертвите и обученията за специалисти се осигуряват от гражданския сектор. Неправителствените организации са гръбнакът на системата за подкрепа, но техният капацитет трябва да бъде стратегически подкрепен от държавата, чрез устойчиво финансиране и по-тясно сътрудничество.

Същевременно докладът призовава за по-добра идентификация на жертви сред лицата търсещи убежище, бежанците и мигрантите, както и разработването на програми за социалната и икономическата интеграция на бежанците.

Засилване на контрола върху условията на заетост на трудовите мигранти и въвеждане на сертификация за посредническите агенции, които набират работници от чужбина.

Приносът на Дигнита

Работата на Дигнита е посочена в доклада като пример за теренно базирани изследвания и ефективна общностна превенция. През 2023–2024 г. екипът на организацията проведе поредица от теренни проучвания, насочени към идентифициране на рисковите фактори, които водят до трафик на хора, сред две ключови групи – украинските бежанци и жените от маргинализирани ромски общности.

Тези анализи показват, че бедността, липсата на достъп до образование, ранните бракове и зависимостите често се преплитат и създават почва за експлоатация. В някои общности уязвимостта започва още в детска възраст – при момичета, израснали в среда на насилие, или при момчета, които отпадат рано от училище и търсят оцеляване чрез рискови форми на труд или миграция.

По време на мониторинговата визита на експертната група в България представители на Дигнита участваха в консултации, представяйки гледната точка на специалистите, които работят с хора в риск Тази перспектива е важна за реалистичната оценка на системата и за формулирането на практически насоки към институциите.

Докладът на ГРЕТА дава посока на действие и показва, че усилията срещу трафика на хора трябва да се основават на дългосрочност, координация и подход, базиран на спазването на правата на човека. За България това означава не просто да отговаря на международните стандарти, а да изгради устойчива система, в която превенцията започва в общността, а подкрепата достига до всеки, който има нужда от нея.

Фондация Дигнита ще продължи да работи в тази посока, чрез изследвания, обучения и политики, които поставят човешкото достойнство в центъра на усилията срещу трафика на хора.