Софийски съд отказва обезщетение за вреди от трафик на хора поради морална презумпция

На първа инстанция, Софийски районен съд отказа да присъди обезщетение за вреди от трафик на хора на жена, която е завела дело срещу ръководителя на организирана престъпна група за трафик и сексуална експлоатация на жени. Делото, заведено от пострадалата, която е предоставяла сексуални услуги в нощен клуб в София, цели да компенсира причинените й щети. Ръководителят на групата и осем негови съучастници са признати за виновни за своята дейност по сексуална експлоатация на жената и други жени, но въпреки това съдът постанови, че тя не може да получи обезщетение.

Съдът мотивира отказа си с две основни основания. Първо, отбелязва се, че жената е избрала сама да извършва секс услуги срещу заплащане, като е търсила такава работа и е приела доброволно условията. Поради това, съдът смята, че тя не може да претендира за претърпени морални вреди като страдания, тревожност или негативни емоции, свързани с дейността й.

Второто основание е позоваване на морални принципи. Съдът се опира на остаряла разпоредба в Наказателния кодекс от 1968 г., която ограничава правото на работоспособни лица да получават доходи по „неморален начин“. Въпреки че предоставянето на секс услуги не е изрично криминализирано, съдът приема, че дейността нарушава морала и поради това отказва на жената правото да претендира за част от доходите, които престъпната група е задържала от нейните услуги. Конкретно, това означава, че организираната група е прибирала 50% от плащанията от клиентите, но съдът отсъжда, че тя няма право да иска възстановяване на тази част от средствата.

Разочарована от съдебното решение и мотивите му, жената подаде жалба до Софийски градски съд, надявайки се на различен изход на втора инстанция. Тя настоява съдът да изложи конкретни аргументи защо възприема дейността й за „неморална“ и да разгледа моралния аспект не само спрямо предлагащите, но и търсещите секс услуги. Според нея в съвременното общество тази презумпция е неуместна и не отразява правата на жертвите на трафик, които са изложени на насилие и експлоатация.

Жената се представлява от адв. Наташа Добрева от фондация „Дигнита“. Фондацията напомня, че в проекта за нов Наказателен кодекс, изработен през 2013г., такова престъпление срещу морала липсва.