Дигнита

Трафик на хора

Действай

Header Menu Bg

Когато децата изчезват в системата: поглед към трафика в сянка

Обучения за противодействие на трафика на хора с цел трудова експлоатация като ключ към разпознаване и превенция на трафик на хора

Нови данни от Евростат за трафика на хора в Европейския съюз

Уязвимост и рискови фактори за трафик на хора сред украинските бежанци в България

Рискове за българските мигранти в Нидерландия

Защитени ли са украинските бежанци в ЕС от трудова експлоатация?

Директива 2024/1760: Европейският съюз предприема действия за защита на правата на работниците

Проведе се десетият Женски кръг за превенция на трафик на хора и интеграция на украински бежанки

Политика за защита правата на децата на Фондация Дигнита

„Дигнита“ представи две проучвания за насилието над жени, основано на пола, в сегрегирани ромски общности

Фоднация Дигнита допринесе за препоръки на Специалния докладчик на ООН за държавни политики срещу експлоатацията в проституцията

Световен ден за борба с трафика на хора 2024: „Не оставяй нито едно дете в мрежата на трафик на хора“

Фондация “Дигнита” проведе консултативни женски кръгове и във Варна

Нова защита и строги мерки срещу трафика на хора след актуализация на Директива 2011/36/ЕС

Дигнита изготвя оценка на риска за трафик на хора сред украинските бежанци като част от проект ERADICATING II

Консултативни женски кръгове по проект ERADICATING II за интеграция и защита на украински бежанки

Кръгла маса за овластяване на здравни медиатори и жени от ромската общност

Представяне на програма за подкрепа на жертви на трафик пред кризисни центрове и социални служби в цялата страна

“Крачунова срещу България“ става ключов казус на ЕСПЧ за правата на жертвите на трафик

Проведохме обучения за здравните медиатори за разпознаване на насилието над жени, основано на пола и трафика на хора с цел сексуална експлоатация

Анализ на моделите за обезщетяване на пострадали от трафик на хора в България

Анализ на рискови обяви за работа за украински бежанци в България: Летни изводи от Дигнита

Овластяващ женски кръг на „Дигнита“ за подкрепа на украински бежанки се проведе във Варна

Становище на „Дигнита“ по измененията в Закона за защита от домашното насилие

Кръгла маса на тема „Превенция на трафика на хора сред украинските жени в България“

Представяне на прецедентно дело за жертви на трафик пред ЕСПЧ – участие на „Дигнита“ в конференция на Съвета на Европа

Анализ на „Дигнита“ за трафика и експлоатацията на бежанци в България

Наташа Добрева печели дело за достъп до информация от КПКОНПИ за проверка по дело за трафик на хора

Женски кръгове във Варна и София, трудови права и защита от експлоатация за украинските бежанки.

Овластяване на украинските бежанки във Варна срещу трафик и насилие

Работодатели отварят врати за украински бежанки с нови възможности за трудова интеграция и защита

„Дигнита“ проведе женски кръгове за овластяване на украински бежанки и изготви аналитичен доклад за трудова интеграция

Конституционният съд разглежда установяване на противоконституционност на чл. 329 от Наказателния кодекс

ЕС представи специален план за борба с трафика на хора сред украинските бежанци в Европа

Софийски съд отказва обезщетение за вреди от трафик на хора поради морална презумпция

Доклад на „Дигнита“ изследва рисковете за трафик сред секс работничките в Северозападна България.

Дигнита информира проституиращи лица за рисковете от трафик и експлоатация

„Дигнита“ разширява сътрудничеството си в международната борба с трафика на хора

„Дигнита“ подкрепя жертва на трафик на хора с правна помощ пред Европейския съд по правата на човека

Програма за превенция сред секс работничките за защита от трафик и експлоатация

„Дигнита“ работи с жени от село Галиче за разпознаване на насилието, основано на пола

Дигнита овластява момичета от село Галиче за разпознаване на насилието основано на пола

Предизвикателствата в борбата с трафика на хора, в контекста на глобална пандемия, обсъдихме с посланика на Швейцария у нас

Ефектът на кризата върху жертвите на трафик и лицата със зависимости към наркотици

Трафикът на деца остава сериозен, но често невидим проблем, както на международно, така и на национално ниво. В България приблизително 10% от всички идентифицирани жертви на трафик са деца. Страната ни продължава да играе роля не само като държава на произход, но и като транзитна и дестинация. Въпреки усилията на институциите, предизвикателствата пред ефективната превенция и закрила остават значителни.



В отговор на тази тревожна тенденция, на 3 юни 2025 г. Центърът за изследване на демокрацията даде старт на европейската инициатива <a href="https://csd.eu/bg/events/event/inovativni-podkhodi-za-prevencija-i-protivodeistvie-na-trafik-na-deca/">SafeBorders: Укрепване на капацитета на съдебната власт и работещите на първа линия за трафик на деца</a>, като събра на едно място представители на институции, международни партньори и граждански организации.



Г-жа Камелия Димитрова, изпълнителен директор на Фондация Дигнита участва в събитието като говорител, представяйки ключови данни и анализ на тенденциите по отношение на трафика на деца, основните предизвикателства пред идентифицирането и защитата на жертвите, както и нашата работа по превенция сред една от най-уязвимите групи – децата, настанени в резидентни услуги.



<h2 class="wp-block-heading">Какво показват числата</h2>



В глобален план се наблюдава ръст в трафика на деца: според <a href="https://www.unodc.org/unodc/en/data-and-analysis/glotip.html">UNODC (2024)</a>, от 2019 до 2022 г. има увеличение с 31% на регистрираните деца-жертви. През 2022 г. децата представляват 38% от всички идентифицирани жертви на трафик в света. Момичетата най-често стават жертва на сексуална експлоатация, а момчетата – на принудителен труд и престъпна дейност. В Европа се отчита значително увеличение на трафика на момчета, особено в контекста на непридружени мигранти.



В Европейския съюз, по данни на Европейската комисия, всяко пето идентифицирано лице, жертва на трафик през 2021–2022 г., е дете. Повечето от тези деца са граждани на ЕС и биват експлоатирани в собствената си страна – често чрез сексуално насилие, принудителна просия или престъпност. Евростат отчита, че през 2023 г. 13% от всички жертви на трафик в ЕС са били деца – показател, който изисква особено внимание и ангажимент от страна на държавите.



На национално ниво, България също е засегната. През 2023 г. са формално идентифицирани 12 деца като жертви на трафик. Държавната агенция за закрила на детето е работила по 27 случая, обхващащи 38 деца – предимно момичета. Много от тях са върнати от страни като Великобритания, Германия и Австрия. Децата, настанени в институции или без родителска грижа, както и тези от маргинализирани и ромски общности, са сред най-уязвимите.



<h2 class="wp-block-heading">Какво казват експертите</h2>



Ефективният отговор на трафика на деца изисква системен и дългосрочен подход, който надхвърля реактивните мерки. На първо място, необходимо е изграждането на надеждни механизми за ранна идентификация – както в институциите за грижа, така и в образователната и социалната система. Това включва обучени професионалисти, интегрирана междуинституционална работа и чувствителност към рисковите фактори.&nbsp;



Наказателната система следва да гарантира, че децата жертви не носят отговорност за действия, извършени под принуда. В същото време, трябва да се адресират онлайн рисковете, чрез конкретни ангажименти от страна на дигиталните платформи, както и чрез образователни инициативи, насочени към самите деца и техните семейства.



<h2 class="wp-block-heading">Какво правим в Дигнита</h2>



Подходът на фондация Дигнита към превенцията е насочен към най-уязвимите групи сред които са младежи без родителска подкрепа, живеещи в институции или резидентни услуги, ромски общности, непридружени деца, украински бежанци и жени в проституция. Работим директно на терен, чрез овластяващи сесии, изградени върху разпознаване на насилието, трафика и рисковете в онлайн пространството.&nbsp;



През 2025 г. стартираме нова инициатива с подкрепата на Български фонд за жените, която ще ни даде възможност да работим директно с деца, настанени в центрове от семеен тип в София. В рамките на проекта ще проведем обучения с директори и екипи на ЦНСТ в София и региона, за да изградим по-добро разбиране за рисковете от трафик и възможностите за превенция. Успоредно с това ще стартираме менторска програма с децата с фокус върху изграждането на умения за защита, независимост и информираност, за да не попадат в капаните на трафика на хора.

Фондация „Дигнита“, в партньорство с Център за изследване на демокрацията, проведе две специализирани обучения за трафик на хора за представители на правоохранителните органи, трудови инспектори и специалистите на първа линия в София и Арбанаси. Програмата на обученията се фокусира върху противодействието на трафика на хора с цел трудова експлоатация. Подобни инициативи са от съществено значение, тъй като именно институциите играят ключова роля в разпознаването, реакцията и превенцията на този сериозен проблем.



В контекста на нарастващите случаи на трудова експлоатация в ЕС, нуждата от ефективен и координиран институционален отговор никога не е била по-спешна. Данните на Евростат за 2023 г. Сочат, че в ЕС са регистрирани 10 793 жертви на трафик, което е 6.9% увеличение спрямо 2022 г. и най-високата стойност от 2008 г. Насам. Вижте повече за изследването <a href="https://www.dignita.bg/bg/news/novi-danni-eurostat-2023/">тук</a>.



<h2 class="wp-block-heading">Увеличаване на капацитета на институциите за противодействие на трафика на хора</h2>



В обученията се включиха над 80 представители от различни точки на страната, сред които експерти от:



<ul>
<li>Министерство на вътрешните работи:
<ul>
<li>Главна дирекция „Гранична полиция“;</li>



<li>Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“;</li>



<li>Главна дирекция „Национална полиция“;</li>



<li>Дирекция „Миграция“;</li>



<li>Областни дирекции на МВР;</li>
</ul>
</li>



<li>Националната следствена служба;</li>



<li>Държавна агенция „Национална сигурност“;</li>



<li>Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и нейните териториални структури;</li>



<li>Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални структури;</li>



<li>Неправителствени и хуманитарни организации, работещи с уязвими групи.</li>
</ul>



Тези институции и организации обсъдиха практически насоки как по-успешно да идентифицират рискове, да прилагат подходи, съобразени с нуждите на жертвите, и да подобрят междуинституционалната координация. Това има директно отражение върху качеството на реакция при случаи на трафик и върху изграждането на устойчива мрежа от професионалисти, способни да противодействат ефективно.



<h2 class="wp-block-heading">Реалните предизвикателства в превенцията на трафика на хора</h2>



Обученията включваха представяне на ключови теми, дискусии по практическите предизвикателства на терен и обмен на опит между участниците. Методологията бе интерактивна, като съчетаваше лекции с практически упражнения и фасилитирани разговори.



Разгледани бяха следните теми:



<ul>
<li>Законодателна рамка и трудности в прилагането ѝ;</li>



<li>Рискове за украински бежанци и граждани от трети страни;</li>



<li>Подходи, ориентирани към жертвите;</li>



<li>Международно сътрудничество и добри практики;</li>



<li>Цифрова криминалистика и финансови разследвания;</li>



<li>Възстановяване и конфискация на активи, придобити чрез трафик;</li>



<li>Механизми за координация и насочване;</li>



<li>Съществуващи услуги за подкрепа и защита.</li>
</ul>



🗂️ Разгледайте <a href="https://drive.google.com/drive/u/0/folders/1-W4klDg4pD1qHuDPMIBPb_ZKIcpcuPPt">Презентации от обучението – Google Drive</a>



<h2 class="wp-block-heading">Обученията като част от дългосрочната стратегия за системна промяна</h2>



За фондация „Дигнита“, тези обучения не са изолирани събития, а част от цялостен подход за изграждане на устойчив институционален капацитет в България. Като част от системата за превенция и противодействие на трафика на хора, Дигнита работи в тясно сътрудничество с институции и организации на всички нива – чрез застъпничество, анализи, консултиране на политики и участие в законодателни процеси.



Борбата с трафика на хора няма крайна дата – тя изисква постоянство, ангажираност и междусекторна координация. Обученията се реализират в рамките на проекта<a href="https://www.eradicating2project.eu/"> ERADICATING II – Enhancing Prevention and Multi-Agency Cooperation Against Labour Trafficking</a>, насочен към подобряване на превенцията и междуинституционалното сътрудничество в Европа.

За повечето от нас „трафик на хора“ звучи като нещо далечно, но за хиляди хора в Европа това е реалност, която често започва с една погрешна крачка. На 3ти април 2025 г. Евростат публикува <a href="https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Trafficking_in_human_beings_statistics" target="_blank" rel="noreferrer noopener">данните за трафик на хора</a>, които обхващат 2023 г. и очертават важни тенденции. Данните сочат, че&nbsp; 10 793 са регистрираните жертви на трафик на хора &#8211; най-високият брой за периода от 2008 г.до 2023 г.. Увеличението може да е знак, че трафикът се разпознава по-добре и че повече жертви достигат до системите за защита. Голяма част от случаите остават неразкрити.



<h3 class="wp-block-heading">Все повече трудова експлоатация</h3>



Исторически сексуалната експлоатация е водещата форма на трафик в Европа. Но през последните години делът на случаите на трудова експлоатация значително нараства.&nbsp;



<figure class="wp-block-image"><img decoding="async" src="https://lh7-rt.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXdYaKfF9AH-otPah8sz6-EtKE445TpbI91rvSUq8L0MuauJ3fTM9iUMu8IApIitOZ4vAWwWfrVPN98FoLl_NYxQ--N3aKoB5Tlg471SzyuMLhNnDUhu1eT7lAD-i-PFfi6ikAwuCA?key=3NyDaxPtn0usUs0w9mUM0Hs7" alt=""/></figure>



В допълнение,&nbsp; военната агресия срещу Украйна принуди близо 10 милиона души да търсят нов живот извън страната си, като ги постави в риск от различни форми на експлоатация. Много от тях приемат несигурни условия на труд – без договор, без защита и без възможност да подадат жалба.



Когато липсват информация и достъп до легитимна заетост, рискът от експлоатация е реален, тя често започва с работа „на доверие“, неизплатени часове или липсващ договор. В „Дигнита“ работим с украински бежанци в България от 2022 г., като ги запознаваме с рисковете от трафик на хора от трудова експлоатация чрез <a href="https://www.dignita.bg/bg/news/zhenski-krag-ukrainski-bezhanski-prava/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">‘Женски кръгове’</a>, където в безопасна среда говорим за тяхната социална интеграция. През 2024 г. проведохме подробно <a href="https://www.dignita.bg/bg/news/ukrainski-bezhanci-trudova-eksploatacia-prouchvane/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">изследване</a> в рамките на проекта <a href="https://www.eradicating2project.eu/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Eradicating II</a>. За много украинци, пристигнали в страните от ЕС, намирането на работа е приоритет. Но финансовата нестабилност и ограничените ресурси ги поставят в ситуация, в която компромисите със заплащането, условията и сигурността са често неизбежни.



<h3 class="wp-block-heading">Жените отново най-уязвими</h3>



63% от регистрираните жертви на трафик на хора в ЕС през 2023 г. са жени и момичета, които най-често стават жертва на трафик на хора с цел сексуална експлоатация Това е леко покачване спрямо предходната година (62.8% през 2022 г.), Трафикът на хора с цел сексуална експлоатация отдавна се разглежда като една от най-тежките форми на насилие, основано на пола. Според Европейската комисия и Международната организация по миграция, трафикът на жени е дълбоко свързан с неравнопоставеността между половете и често се маскира зад „доброволна“ работа в сфери с ниска защита – като домашни грижи, хотелиерство или сексуални услуги. Дори когато не става дума за открито насилие, липсата на правна сигурност и социална подкрепа оставя жените в ситуация на зависимост, която лесно се превръща в експлоатация.&nbsp;



<h3 class="wp-block-heading">Жертвите не са само „чужденци“</h3>



Противно на широко разпространените представи, жертвите на трафик на хора не са непременно мигранти или хора, преминали граници. Всяка четвърта жертва в ЕС през 2023 г. е гражданин на страната, в която е идентифициран, а в България този дял е дори по-висок – почти всички регистрирани жертви са български граждани. Това показва ясно, че уязвимостта не зависи от паспорта, а от социалната и икономическата реалност, в която живеят хората.



Фактори като бедност, липса на образование, ограничен достъп до пазара на труда и изолация от публичните услуги създават среда, в която трафикът на хора се развива – дори без преминаване на граници. Това важи особено за маргинализирани общности, където недоверието в институциите, липсата на информация и ниската правна култура създават перфектни условия за експлоатация. Хората често не знаят правата си, не разпознават кога ги нарушават и още по-рядко знаят къде и как да потърсят помощ.



<h3 class="wp-block-heading">Какво следва?</h3>



Трафикът на хора често изглежда като проблем извън нашата сфера на влияние. Но всъщност има много начини да сме част от решението – чрез информираност, солидарност и готовност да се намесим, когато видим нередност. Вярваме, че промяната идва от общности, които не са безразлични. Именно така работим в Дигнита – с доверие, с постоянство и с поглед към бъдещето, в което правата на всеки човек се зачитат.

Colored crowd people isometric pie chart composition with people who organized flash mob

От началото на войната в Украйна през 2022 г. над 3.2 милиона украински граждани са преминали през България. Към септември 2024 г. приблизително 68 000 от тях пребивават постоянно в страната. Въпреки усилията на институциите, гражданския сектор и доброволческите мрежи, значителна част от тази група остава в ситуации на уязвимост, които създават сериозен риск от експлоатация и трафик на хора.



През 2024 г. фондация „Дигнита“ проведе <a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/03/26151042/Funktsia_na_pravata_solidarnostta_i_pomoshtta_2024_BG.pdf">изследване</a>, фокусирано върху рисковите фактори за трафик сред украинските бежанци в България. Чрез интервюта с представители на институции, хуманитарни организации, експерти и членове на украинската общност, както и чрез преглед на нормативната и институционалната рамка, екипът на „Дигнита“ търси отговор на въпроса какво работи, какво липсва и какви са най-неотложните нужди. Докладът посочва, че въпреки навременната реакция в началото на кризата, множество системни пропуски остават нерешени. В резултат на това украинските бежанци продължават да бъдат изложени на риск от трудова, сексуална и други форми на експлоатация.



<h3 class="wp-block-heading">Защо направихме това изследване</h3>



По данни на Международната организация по миграция (МОМ) и Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), над 6.1 милиона украинци са разселени в Европа. България не е сред основните дестинации, но между февруари 2022 г. и септември 2024 г. през страната са преминали над 3.2 милиона души, като част от тях са останали. С времето част от първоначално транзитните миграции се трансформират в търсене на дългосрочна сигурност. Причините за това са различни – културна и езикова близост, по-малко рестриктивна регулаторна среда, наличие на установени украински общности.



Докладът отбелязва, че очакванията за бърз край на конфликта не се оправдават. Все повече украински граждани започват да изграждат живота си в България, което повдига важни въпроси относно устойчивата им социална и икономическа интеграция. Въпреки потенциалните ползи за местната икономика и демография, липсата на достъп до стабилни доходи, социални услуги и сигурно жилище често води до решения, които ги поставят в още по-уязвима позиция.



<h3 class="wp-block-heading">Какво ново научихме?</h3>



Докладът предоставя нови и важни прозрения за ситуацията в България. Един от основните изводи е, че макар да съществуват канали за подкрепа, липсва рутинен скрининг за риск от трафик още при регистрация. Това означава, че много уязвими случаи остават незабелязани от системата. Изследването също така показва, че фокусът на институционалната подкрепа е силно концентриран в началната фаза след пристигане, докато дългосрочните нужди остават извън обхвата на основните политики. Организациите, създадени от самите украинци, играят критична роля в достигането до нуждаещите се, но рядко са включени като стратегически партньори.



<h3 class="wp-block-heading">Кои са най-уязвими?</h3>



Рискът от експлоатация не идва просто от това, че някой е бежанец. Той възниква, когато се натрупат пречки – липса на стабилна работа, сигурно жилище, достъп до здравеопазване и образование. Много от възможностите, които се предлагат от държавата, са ограничени и често се намират в отдалечени райони. Това прави ежедневието още по-трудно – особено за самотните майки, които се опитват да балансират между грижи за децата и нуждата от доходи.



Наемането на жилище на свободния пазар също е предизвикателство – често е твърде скъпо и несигурно. Добавяме и езиковата бариера, която затруднява комуникацията с институции и работодатели, и виждаме как лесно се стига до изолация и зависимост от неформални мрежи, където липсват каквито и да било защити. Много украинци все още възприемат престоя си като временен, което ги обезкуражава да търсят дългосрочни решения. Това ги прави по-уязвими и по-лесно манипулируеми.



Най-често уязвими се оказват жени, които пътуват сами с децата си – един от най-разпространените профили на бежанци в България. За да осигурят сигурност за семейството си, те често приемат несигурни условия на труд или настаняване. Наред с тях има и възрастни хора и хора с увреждания, които трудно се ориентират в системата и зависят от външна помощ. Особено крехка е и групата на непридружените деца и младежи, които често остават без защита и лесно попадат в рискови ситуации.



<h3 class="wp-block-heading">Какво можем да направим по-добре?</h3>



Изследването показва, че поддържането на обществената подкрепа е от решаващо значение за устойчивата защита на украинските бежанци. Вълната от солидарност, която беляза началото на кризата, трябва да бъде подкрепена с активна институционална намеса и насочени кампании срещу ксенофобията. Насърчаването на включване и разбиране от страна на местното население не може да бъде оставено на спонтанни жестове – необходимо е да се превърне в последователна политика.



На фона на множеството участници в процеса – държавни органи, неправителствени организации, международни структури и общностни инициативи – липсата на ясна координация води до разпиляване на усилия и непоследователни резултати. Изследването подчертава нуждата от съвместна визия, ефективно разпределение на ролите и споделяне на ресурси, за да се избегне дублиране и празнини в подкрепата.



Още на етапа на първоначална регистрация следва да бъде въведен системен механизъм за идентифициране на риск от трафик на хора. Това включва обучение на служителите на терен – не само по отношение на административните процедури, но и в умения за разпознаване на уязвими ситуации и насочване към адекватна помощ. Пропускът в тази първа линия на контакт създава риск нуждаещи се хора да останат извън всякаква защита.



Особено внимание следва да се обърне на групите, които носят най-голямата тежест на уязвимостта – самотни родители, възрастни хора и хора с увреждания. Предоставянето на общи, универсални услуги често не отговаря на техните нужди. Необходими са адаптирани решения в сферите на жилищното настаняване, достъпа до здравеопазване и възможностите за трудова реализация, които да бъдат съобразени с конкретните обстоятелства на всяка група.



Украинските общностни организации, създадени от самите бежанци, вече играят важна роля в предоставянето на подкрепа. Те разполагат с културна чувствителност, доверие и реален достъп до най-нуждаещите се. Настоящият капацитет на тези организации обаче е ограничен. За да могат да продължат да бъдат ефективен партньор в интеграцията, те трябва да получат стратегическо признание, финансова и институционална подкрепа.



И накрая, докладът изтъква, че подходът към бежанците трябва да се развие отвъд временните решения. Временната закрила е важен, но недостатъчен инструмент. Реалната интеграция изисква дългосрочни мерки – осигуряване на равен достъп до образование, професионално обучение, здравни и социални услуги. Само така бежанците ще могат да изградят самостоятелен живот, а приемното общество – да се възползва от техния принос.



Изследването е част от международната инициатива „Регионален отговор срещу трафика на хора в контекста на украинската криза“, реализирана с подкрепата на Международната мисия за правосъдие (IJM) и Службата за наблюдение и борба с трафика на хора към Държавния департамент на САЩ. Българската част се координира от фондация „Дигнита“.Пълния <a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/03/26151042/Funktsia_na_pravata_solidarnostta_i_pomoshtta_2024_BG.pdf">текст на доклада можете да прочетете тук</a>.

хора вървят по натоварена улица

По време на пролетно-летния сезон редица хора напускат България в посока западни страни от ЕС, а в този момент Дигнита насочва своите усилия към уязвими лица, търсещи различни форми на временна заетост. Сред тях са представители на ромски и турски етнически малцинства, които често срещат затруднения в намирането на легална работа и са изложени на риск от трудова експлоатация и трафик на хора. Нидерландия е една от водещите дестинации за българските икономически мигранти, като според Статистическия институт на Нидерландия, около 35 000 българи са официално регистрирани в страната. Основни градове, където мигрантите се установяват, са Ротердам и Хага, както и по-малки градове като Заанстад.



Въпреки високия стандарт на живот в Нидерландия, българските работници често стават жертва на експлоатация от некоректни работодатели и посредници. Основните проблеми включват кражба на заплати, незаконно дълго работно време, липса на защита на работното място и липса на информация за правата им. Ограничените възможности за подаване на жалби допълнително затрудняват търсенето на защита. В някои случаи тези нарушения прерастват в трудова експлоатация, а в екстремни ситуации – и в трафик на хора, особено в сектори като селското стопанство, строителството и логистиката.



През 2025 г. Дигнита стартира инициатива за повишаване на осведомеността сред уязвимите български мигранти, особено тези от сегрегирани ромски и турски етнически малцинства. Целта е информиране за рисковете, свързани с трудовата миграция, както и за начините за безопасна и законна работа.



Изпълнението на инициативата започва с теренни проучвания за оценка на специфичните уязвимости и нужди на потенциални мигранти. През април 2025 г. екипът на Дигнита ще извърши оценка на рисковете сред трудовите мигранти в община Кърджали, като част от цялостно проучване, започнало в Шумен. Тези анализи ще послужат за разработването на информационни материали и организирането на пилотни информационни сесии за потенциални мигранти. В тези сесии ще участват експерти по трудова миграция и права на работниците, които ще дадат насоки за разпознаване на рискове и механизми за защита.



Дейностите са част от проекта „Breaking the Chain: Protecting Migrants from Labour Trafficking“, който се осъществява в партньорство с Националната мрежа на здравните медиатори и с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия.



От 2020 г. насам, Дигнита работи активно за защита на уязвимите общности, като прилага систематичен подход за превенция на трафика на хора. Нашите дейности се основават на проучване на специфичните рискове и уязвимости, последвано от създаване на адаптирани информационни материали за правата на работниците и начините за избягване на експлоатация.



Основен елемент в нашата стратегия са груповите сесии, които повишават осведомеността на участниците, и индивидуалните консултации, които предоставят персонализирана подкрепа за безопасна миграция. Постоянното обновяване на нашите материали въз основа на реални заплахи и емпирични данни ни позволява да реагираме адекватно на актуалните предизвикателства и да предложим ефективна защита на засегнатите групи.

<h3 class="wp-block-heading">Три години по-късно: Какво разкрива нашето проучване?</h3>



След началото на войната в Украйна, Европейският съюз предприе безпрецедентни мерки за защита на бежанците, включително активирането на Директивата за временна закрила. Въпреки осигурения достъп до трудовия пазар, здравеопазване и социални услуги, реалността за много украински бежанци остава тревожна.&nbsp;



Последното проучване в рамките на <a href="https://www.eradicating2project.eu/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">проект </a><a href="https://www.eradicating2project.eu/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">„Eradicating II“</a>, в който Dignita е партньор, разкрива, че хиляди украински бежанци в Германия, България, Словения, Гърция, Румъния и Полша са изложени на висок риск от трудова експлоатация. Изследването комбинира кабинетно проучване на академични и институционални източници с фокус групи с доставчици на услуги, международни хуманитарни организации и украински жени-бежанки. Целта е да се идентифицират предизвикателствата пред интеграцията на бежанците и да се анализират механизмите, които ги правят уязвими към злоупотреби на трудовия пазар.



Но как се стигна дотук? Какви са основните предизвикателства пред украинските бежанци на трудовия пазар? И как можем да се противопоставим на този проблем?



<h3 class="wp-block-heading">Работа на всяка цена – но на каква цена?</h3>



За много украински бежанци намирането на работа в страните от ЕС е приоритет, но често те са принудени да правят компромиси с условията на труд, заплащането и дори сигурността си. Финансовата нестабилност е ключов фактор – голяма част от бежанците са пристигнали с ограничени спестявания и минимални възможности за доходи. Това ги принуждава да приемат нископлатени, несигурни и често неформални работни места, което ги излага на сериозни рискове от експлоатация.



Липсата на информация за трудовите права и законодателството в приемащите държави допълнително усложнява ситуацията. Административните пречки често правят достъпа до формална работа сложен и бавен, а много бежанци се сблъскват с проблеми, свързани с признаването на професионалните им квалификации, което ги тласка към сивата икономика. Допълнителен проблем е липсата на достъп до детски грижи – голяма част от бежанките са многодетни майки, а дефицитът в услугите за деца в шестте изследвани държави значително затруднява възможността им да работят легално.



Дискриминацията и социалните стереотипи също играят роля. Жените, особено самотните майки, често се възприемат като евтина работна ръка и попадат в капана на експлоатацията. Дезинформационни кампании, поддържани от руски източници, утежняват обществените нагласи срещу украинските бежанки и допълнително затрудняват интеграцията им на трудовия пазар. Същевременно ромските бежанки от Украйна са подложени на множествена дискриминация, което ограничава достъпа им до стабилна работа и жилище.



Тези фактори в комбинация правят украинските бежанци лесна мишена за експлоатация – дали от нелоялни работодатели, или от организирани престъпни групи. Без засилена защита и регулации, рискът за тях само ще се увеличава.



<h3 class="wp-block-heading">Фалшиви обещания и мрежи за експлоатация</h3>



Докладът разкрива широко разпространени случаи на трудова експлоатация в шестте изследвани държави в различни икономически сектори. Това включва удържане и незаплащане на възнаграждения, извънредни работни часове и опасни условия на труд, често без формални договори или правна защита. Неформалната заетост прави украинските бежанци особено уязвими към експлоатация и злоупотреби.



Тази експлоатация не е изолиран феномен, а широкоразпространен проблем в 6-те държави, вариращ от дребни административни нарушения до случаи на принудителен труд и дори потенциални случаи на трафик с цел криминални дейности. Най-засегнатите сектори са:



<ul>
<li>Земеделие – нерегулиран труд, дълги работни часове, ниско заплащане и липса на договори. Често обещаваните заплати не се изплащат напълно или изобщо.</li>



<li>Хотелиерство и туризъм – особено засегнати по време на туристическия сезон. Дълги смени, несигурни условия и ниско заплащане, особено в отдалечени райони.</li>



<li>Производство и малки фабрики – липса на регулации, опасни условия на труд, прекомерни работни часове и ниско заплащане.</li>



<li>Криминални дейности – някои бежанци са привлечени с фалшиви обяви за работа, например за „VIP транспортни услуги“, но реално биват въвлечени в незаконни схеми за каналджийство на мигранти.</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Какво можем да направим?</h3>



Борбата с трудовата експлоатация изисква координирани усилия между правителствата, бизнеса и гражданското общество. Докладът подчертава необходимостта от:



<ul>
<li>По-строги регулации и механизми за контрол върху трудовите практики.</li>



<li>По-бързо признаване на квалификациите на украинските бежанци за улесняване на достъпа им до редовни форми заетост.</li>



<li>Активна роля на работодателите в осигуряването на безопасни и справедливи условия на труд.</li>



<li>Разширена дейност на гражданските организации за информиране на бежанците относно трудовите им права и правна помощ при случаи на експлоатация.</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Време за действие</h3>



Украинските бежанци вече три години са част от трудовите пазари на различни европейски страни. Въпреки това, защитата им от експлоатация остава предизвикателство, което изисква реални действия.



От началото на бежанската вълна Dignita провежда информационни сесии за подкрепа на украински бежанки. Тези сесии, фасилитирани като кръгове за подкрепа, предоставят безопасна среда за споделяне на информация относно трудовия пазар в България, процеса на търсене на работа, законовата рамка в страната и начините за избягване на трудова експлоатация.



Нашия опит ясно показва, че рискът от трудова експлоатация е системен проблем, който не може да бъде пренебрегван. Само с координирани усилия между правителствата, работодателите и гражданското общество можем да гарантираме, че тези хора няма да попаднат в капана на експлоатацията.



🔗<a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/04/06132510/Risks_Human_Trafficking_Labour_Exploitation_Ukrainian_Refugees_EradicatingII_2024_EN.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Вижте пълния текст на доклада по проект „Eradicating II“</a>, изготвен в партньорство с водещи европейски организации и експерти в борбата с трудовата експлоатация.

През 2022 г. в Европейския съюз са <a href="https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/crim_thb_vexp/default/table?lang=en" target="_blank" rel="noreferrer noopener">регистрирани 10 093 жертви</a> на трафик на хора, като над 40% са подложени на трудова експлоатация. Въпреки тези официални данни, реалният брой на жертвите вероятно е по-висок, тъй като много случаи остават неразкрити.



Тази година Европейският съюз предприема значителна стъпка към насърчаване на устойчиво и отговорно корпоративно поведение. През юли 2024 г. беше приета Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост – <a href="https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=OJ:L_202401760" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Директива (ЕС) 2024/1760</a>. С нея се въвеждат нови изисквания към големите компании, за да се гарантира, че техните бизнес операции и вериги за доставки се управляват по начин, който защитава правата на човека и опазва околната среда.



Директивата е част от усилията на ЕС да създаде по-справедлива и устойчива икономика, като същевременно адресира проблеми като трудовата експлоатация и трафика на хора. Държавите членки са задължени да включат тези правила в националното си законодателство до 2026 г., а пълното ѝ прилагане ще започне през 2029 г.&nbsp;



<h3 class="wp-block-heading">Как това ще повлияе за намаляване на трафика на хора и трудовата експлоатация</h3>



Директивата задължава големите компании да поемат по-голяма отговорност за своите бизнес практики, като въвежда нови стандарти за управление. Тези правила са насочени към създаване на прозрачност и отчетност във веригите за доставки, както и към предотвратяване на практики, които водят до трудова експлоатация .



Компаниите ще трябва да оценяват къде в своите операции или в тези на техните доставчици съществува риск от нарушаване на правата на човека. Това означава проучване на работните условия, анализ на заплащането и проверка за наличие на принудителен труд, детски труд или други експлоатационни практики. Тези оценки ще обхващат както пряката дейност на фирмите, така и техните подизпълнители, доставчици и партньори.



След като бъдат установени рисковете, компаниите ще бъдат задължени да предприемат действия за тяхното отстраняване. Това включва изготвяне на планове за подобряване на условията на труд, работа с доставчици за привеждане на техните практики в съответствие с международните стандарти и, ако е необходимо, прекратяване на отношенията с партньори, които отказват да се съобразят.



Освен това спрямо Директива 2024/1760 се изисква редовно докладване на резултатите от тези усилия. Информация за предприетите мерки, постигнатите резултати и оставащите предизвикателства ще трябва да бъде публикувана от компаниите.&nbsp;



Това е важна стъпка напред за страните членки на Европейския Съюз, която поставя акцент върху защитата на правата на човека и създаването на устойчиви икономически модели.



<h3 class="wp-block-heading">Ролята на гражданския сектор</h3>



Неправителствените организации имат уникалната възможност и отговорност да подкрепя успешното прилагане на Директива 2024/1760, като играе ролята на медиатор между държавните институции, предприятията и обществото. Те могат да водят активни застъпнически инициативи и повишаване на осведомеността, разясняване на значението на директивата сред предприятията, общностите и потребителите, като по този начин се създава разбиране за новите стандарти и изисквания. Те също така могат да настояват за ефективни механизми за прилагане и мониторинг на директивата както на национално, така и на европейско равнище, за да гарантира, че тя не остава само на хартия.



В допълнение, НПО сектора може да съдейства за изграждане на капацитет чрез предоставяне на обучения и ресурси, особено за малките и средни предприятия, които често срещат трудности в адаптацията към нови регулации. Организирането на семинари за обмен на най-добри практики в областта на корпоративната устойчивост и социалната отговорност може да ускори процеса на интеграция на директивата в бизнес операциите. Мониторингът също е ключов аспект – гражданският сектор може да разработи независими механизми за проследяване на напредъка и публикуване на доклади, които подчертават успешните модели и идентифицират области, нуждаещи се от подобрение.&nbsp;



<h3 class="wp-block-heading">Ситуацията на терен</h3>



През 2024 г. фондация &#8220;Дигнита&#8221; проведе <a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/01/20122050/JobAds_Analysis_Dignita_September_2023.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">изследване на 400 обяви за работа</a>, което разкри множество предупредителни сигнали в обявите, свързани с потенциален риск от трудовата експлоатация. В голяма част от тях имаше признаци на рискови фактори като:



<ul>
<li>Изискването на снимка или лични документи/данни (или не изискването на никакви документи, дори и CV);</li>



<li>Липсата на информация за фирмата работодател;</li>



<li>Охотното приемане на кандидати без нужната квалификация;</li>



<li>Разминавания в описанието на работата, подадено в обявата и действителната работа или липсата на достатъчно информация, чрез която е възможно да се верифицира посоченото в обявата;</li>



<li>Липса на информация за процедурата за кандидатстване (или твърде облекчена процедура);</li>



<li>Липсата на информация за наличието на договор или липсата на такъв.</li>
</ul>



Темата с трудовата експлоатация остава сериозен проблем, който трудно може да бъде изкоренен изцяло. Съществуват множество недостатъчно регулирани сектори, в които уязвимите групи продължават да бъдат изложени на риск от експлоатационни практики. Според оценките на Международната Организация на Труда 20,9 милиона души по света продължават да бъдат жертви на принудителен труд.



Директива 2024/1760 представлява важна стъпка напред, като поставя основите за по-голяма отговорност на големите компании, разработване на процедури за корпоративен мониторинг и изграждане на осъзнатост в самото общество.&nbsp;

директива за корпоративна отговорност

През ноември фондация “Дигнита” проведе поредния Женски кръг за овластяване на украинските бежанки, в партньорство с Фондация Ситуационния център „<a href="https://www.facebook.com/SituationalCenterOpenDoors" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Отворени врати</a>“. Това специално събитие събра екип от експерти и 20 жени от Украйна, за да предостави ценна информация за трудовите им права в България, възможностите за трудовата заетост и как да се предпазят от трафик на хора с цел трудова експлоатация. Подкрепата за украински бежанци е в основата на тази инициатива, която цели да улесни тяхната интеграция в България и да им предостави необходимите знания за изграждане на пълноценен живот тук.



<h3 class="wp-block-heading">Как да търсите работа и да се подготвите за кандидатстване</h3>



Даниела Димитрова, експерт социално включване към фондация “Дигнита”, запозна участничките с практични насоки за успешното кандидатстване за работа в България. По време на срещата бяха разгледани различни канали за търсене на работа:



<ul>
<li>Платформи с обяви, като<a href="http://www.jobs.bg" target="_blank" rel="noreferrer noopener"> Jobs.bg</a>;</li>



<li>Социални мрежи като LinkedIn и Facebook;</li>



<li>Услуги чрез Бюро по труда, достъпни<a href="https://www.az.government.bg/pages/dostup-do-pazara-na-truda-v-bulgaria/" target="_blank" rel="noreferrer noopener"> тук</a>;</li>



<li>Специализирани платформи за бежанци, например<a href="https://employment.refugeelight.bg/uk" target="_blank" rel="noreferrer noopener"> Refugee Employment Platform</a>, създадена след началото на войната от доброволци.</li>
</ul>



Обучението обърна внимание на новите тенденции в дигиталната ера и как ефективно да се използват модерни технологии за професионална реализация, как да си направим CV и да бъдем видими за работодателя.



<h3 class="wp-block-heading">Защита от правонарушения и права на работното място</h3>



Цвета Попова, преподавател по трудово право, даде подробна информация за правата на работниците и служителите, съгласно трудовото законодателство в България. Участничките научиха за ключови аспекти при подписването на трудов договор и как да разпознават потенциални злоупотреби. Г-жа Попова представи и различните форми за извършване на трудова дейност в България, така че жените да са напълно информирани за своите права.



Даниела Николова, главен експерт в Агенцията по заетостта, сподели информация за услугите, които институцията предлага на украинските бежанци, както и за механизмите за институционална подкрепа за устройване на работа и включване в курсове за професионална квалификация, които да улеснят тяхната професионална интеграция.



<h3 class="wp-block-heading">Как да се предпазим от трудова експлоатация и трафик на хора</h3>



Особено внимание беше обърнато на темата за рисковете от трудова експлоатация и трафик на хора. Камелия Димитрова, Изпълнителен директор на фонация “Дигнита”, разясни за какво трябва да се внимава при избора на работа и как да се разпознават „червените флагове“ в обяви за работа. Тя представи ключови фактори, които могат да бъдат индикатор за потенциална експлоатация, базирайки се на реални случаи, идентифицирани в рамките на изследване, проведено от Дигнита, обхващащо прегледа на над 400 рискови обяви.



<h3 class="wp-block-heading">Защо Женските кръгове са важни</h3>



Тази инициатива е част от активностите на Дигнита, насочени към подкрепа за украински бежанци. Чрез предоставянето на информация за техните трудови права и практическа помощ, събитието цели да улесни процеса на интеграция в България и да създаде условия за пълноценен живот. Тези събития са важна стъпка към изграждане на безопасна и подкрепяща среда за жените бежанки в България.



С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледии мнения са единствено на автора (ите) и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях


<div class="wp-block-image">
<figure class="alignleft is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://static.super.website/fs/super-website/userFiles/dignitas/uploaded-media/eunob-17326210453226.png" alt="Лого Съ-финансирано от Европейския съюз" width="260" height="54"/></figure></div>


<figure class="wp-block-image is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://static.super.website/fs/super-website/userFiles/dignitas/uploaded-media/bfwnobbg-17326209736041.png" alt="лого Български Фонд за Жените" width="184" height="74"/></figure>



<figure class="wp-block-image is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://static.super.website/fs/super-website/userFiles/dignitas/uploaded-media/otvvratinob-17326210127282.png" alt="лого Фондация Ситуационен център Отворени Врати" width="132" height="100"/></figure>

support circle for Ukrainian refugee women

Фондация Дигнита утвърди своята <a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/01/20122927/Child_Protection_Policy_Dignita_2024.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">политика за защита на правата на децата</a>, одобрена от Управителния съвет на организацията. Този документ определя ключови стандарти за работа с деца и е съобразен с утвърдените международни и национални политики в областта на детските права.



Насоките в него целят да осигурят безопасна и подкрепяща среда за децата, с които фондацията работи, като отразяват ангажимента на Дигнита за защита и подкрепа на всяко дете.

През изминалата година фондация „Дигнита“ активно работи за повишаване на разпознаваемостта на жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация и насилие, основано на пола, в маргинализирани ромски общности. В партньорство с Националната мрежа на здравните медиатори организацията проведе проучвания и обучения, насочени към ранно идентифициране на рисковите фактори и противодействие на тежките форми на насилие над жени и момичета.



Работата беше фокусирана върху две населени места – кв. „Дружба“ в гр. Нови Пазар и кв. „Кармен“ в гр. Казанлък. В тези общности бе проведено обучение на здравни медиатори, които работят с уязвими групи на терен. В хода на проекта бяха изготвени анализи за специфичните нужди на медиаторите и факторите, които увеличават риска от насилие, основано на пола.



<h3 class="wp-block-heading">Основни фактори за уязвимост</h3>



Проучванията откроиха редица общи фактори, които правят жените и момичетата в тези общности особено уязвими:



<ul>
<li>Бедност и висока безработица;</li>



<li>Липса на образование или ранно отпадане от училище;</li>



<li>Ранни бракове и раждания;</li>



<li>Зависимости към алкохол и наркотични вещества.</li>
</ul>



В допълнение, изследванията разкриха специфични рискове за всяко от населените места. В кв. „Дружба“ бе отчетен висок процент на ранни бракове, докато в кв. „Кармен“ водещ проблем остава крайната бедност, водеща до икономическа зависимост и повишен риск от експлоатация.



<h3 class="wp-block-heading">Констатации и препоръки</h3>



Изводите от двете проучвания бяха представени на кръгла маса през юни 2024 г., с участие на представители на държавни институции, неправителствени организации и експерти. Основните препоръки включват:



<ul>
<li>Разработване на системни и многосекторни политики на национално ниво за справяне с насилието над жени, основано на пола.</li>



<li>Реализиране на местни мерки, насочени към осведомеността за правата на жените, ранните признаци на насилие и рисковете от въвличане в трафик с цел сексуална експлоатация.</li>



<li>Мобилизиране на ресурсите в общностите – местни лидери и здравни медиатори трябва да бъдат ключови участници в идентифицирането на ранни признаци на нарушения на правата.</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Следващи стъпки</h3>



Фондация „Дигнита“ ще продължи да подкрепя и овластява хората, които работят на първа линия в тези общности. Освен това, организацията ще насърчава законодателни и социални промени на национално и местно ниво, които защитават правата на жените и момичетата. Превенцията на насилието, основано на пола, изисква цялостен подход, който адресира първопричините за проблема.

През първата половина на годината <a href="https://www.ohchr.org/en/special-procedures/sr-violence-against-women?" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Специалният докладчик на ООН</a> относно насилието над жени и момичета изготви мащабен доклад, който изследва насилието като форма, причина и последица от проституцията и предлага ключови препоръки за държавни политики. <a href="https://www.ohchr.org/en/documents/thematic-reports/ahrc5648-prostitution-and-violence-against-women-and-girls-report" target="_blank" rel="noreferrer noopener">A/HRC/56/48 доклад</a> беше представен по време на лятната сесия на Съвета по правата на човека на ООН (18 юни – 12 юли 2024 г.). В процеса на подготовка докладчикът покани организации и институции от целия свят да споделят данни за законодателството, правоприлагането и социалната реалност, свързани с живота на жените в проституция. Той обобщава над 300 становища от широк кръг заинтересовани страни, включително препоръките на фондация „Дигнита“.



<h3 class="wp-block-heading">Основни препоръки на Дигнита, включени в доклада</h3>



<ul>
<li>Насърчаване на жертвите на насилие да докладват престъпленията пред властите. Държавите следва да създадат условия, които осигуряват подкрепа и безопасност на жертвите, за да се насърчи тяхната готовност да потърсят защита.</li>



<li>Прилагане на полово-чувствителен подход към насилствените престъпления. Необходимо е държавите да анализират причините за рядкото докладване на тези престъпления и да подобрят условията за разследване.</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Форми на насилие над жени и момичета в проституция</h3>



В становището си фондация „Дигнита“ акцентира върху въпроса на докладчика: „На какви форми на насилие са подложени жените и момичетата в проституция?“ В контекста на България основен проблем е икономическото насилие, докато в глобален план докладът подчертава физическото насилие.



Докладът описва икономическото насилие и маргинализацията, които включват:



<ul>
<li>Получаване на минимално или никакво заплащане, дълги часове на работа, изнудване и отказ на клиенти да плащат.</li>



<li>Кражби и изнудване от сводници, клиенти и други експлоататори, принудително плащане на „лихва“ на сводници, глоби от полицията, натрупване на дългове и подкупи.</li>



<li>Разходи, дължими на сводници за наем, работа или основни услуги.</li>



<li>Финансово обвързване на мигрантки с дългове заради разходи и такси по пътуването, които водят до принудителна сексуална експлоатация.</li>



<li>Плащане на данъци чрез сводници, което допълнително ограничава възможността на жените да напуснат проституцията.</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Обобщение на препоръките към правителствата</h3>



<ul>
<li>Избягване на модели на „държави-сводници“. Държавите следва да отменят закони, които позволяват или оправдават насилието и експлоатацията в проституцията и порнографията. Необходимо е жертвите на проституция да получат полово-чувствителна подкрепа и компенсации.</li>



<li>Разглеждане на основните причини за насилие. Важна е борбата с икономическите неравенства, дискриминацията и маргинализацията, които водят до насилие, както и премахването на търсенето на проституция.</li>



<li>Разследване и квалифициране на престъпленията в проституцията. Държавите трябва да квалифицират убийствата на жени и момичета в проституция като фемицид и да разследват изчезванията със съмнение за експлоатация.</li>



<li>Работа с медиите. Препоръчва се медиите да представят темата за проституцията по начин, който зачита достойнството на жертвите, премахва стигмата и прехвърля отговорността върху извършителите на престъпления.</li>
</ul>

На 30 юли – Световния ден за борба с трафика на хора, фондация „Дигнита“ отново се включва в глобалните усилия за прекратяване на трафика на деца и отправя категоричен призив за ускорени действия за защита на децата.



<h3 class="wp-block-heading">Защо е важно</h3>



<ul>
<li>Всяка трета жертва на трафик на хора в световен мащаб е дете</li>



<li>Децата са все по-уязвими на трафик поради комплексни кризи като въоръжени конфликти, пандемии, икономически трудности и екологични предизвикателства</li>



<li>Липсата на адекватни предпазни мерки в онлайн платформите е допълнителен риск за децата, които ги използват</li>



<li>Трафикантите използват онлайн платформи, социални медии и тъмната мрежа, за да набират и експлоатират деца, достигайки до по-широка аудитория и разпространявайки експлоататорско съдържание, като използват технологиите за прикриване на престъпленията си</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Ситуацията в България</h3>



Според статистиката за България, през 2023 г. 13,5% от формално идентифицираните жертви на трафик на хора са деца. Причините за трафика на деца и начините, по които те биват експлоатирани, са многобройни и разнообразни. За справянето с този проблем е необходим съвместен подход на гражданското общество, частния сектор и общностите, които играят важна роля в повишаването на осведомеността, предоставянето на подкрепящи услуги и застъпничеството за политически реформи.



<h3 class="wp-block-heading">Ролята на фондация „Дигнита“</h3>



Екипът на фондация „Дигнита“ като част от гражданската сила на България работи активно на първа линия, за да подпомага жертвите на трафик, включително деца. Един от основните акценти в дейността на организацията е изготвянето на анализи, доклади и експертни становища с цел подобряване на политиките за превенция, противодействие и контрол върху трафика на хора.

Като част от проект <a href="https://www.eradicating2project.eu/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">ERADICATING II</a>, Фондация “Дигнита” утвърди консултативните женски кръгове като успешна практика за анализ на рисковете от трафик на хора при работа с уязвимата група – жени-бежанки от Украйна.



След проведените срещи в София през юни, такива се проведоха и във Варна в началото на юли и включиха 20 жени-бежанки. В тази втора група срещи, 3ти и 4ти кръг, в дискусиите участваха две групи: уседнали в страната ни жени-бежанки, пристигнали при първата вълна след началото на Руската инвазия в Украйна през 2022 и новодошли бежанки, пристигнали в България през 2024 г. В групите взеха участие и жени, включени в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/14193021/a-70-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-2-17217466224636-708x1024.webp" alt="" class="wp-image-1813" width="512" height="741" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/14193021/a-70-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-2-17217466224636-708x1024.webp 708w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/14193021/a-70-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-2-17217466224636-207x300.webp 207w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/14193021/a-70-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-2-17217466224636-768x1112.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/14193021/a-70-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-2-17217466224636-1061x1536.webp 1061w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/14193021/a-70-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-2-17217466224636.webp 1415w" sizes="(max-width: 512px) 100vw, 512px" /></figure></div>


Анализът на потенциалните рискови фактори при всяка една от тези групи ще позволи по-прецизна оценка на уязвимостите и съответно – ефектите от интеграционните мерки съгласно активираната европейска Директива за временна закрила на разселените лица от Украйна.



Предстоящият анализ ще послужи при изготвяне на обучителните материали за служителите работещи на първа линия, тъй като именно техният навременен, информиран и ефективен контакт е ключов за превенция на експлоатация сред тази рискова група.



С проведените консултативни женски кръгове във Варна укрепваме нашето устойчиво партньорство с колежките ни от <a href="https://www.facebook.com/profile.php?id=100081182178905" target="_blank" rel="noreferrer noopener">„Украински дом“</a>. „Украински дом“ работи ежедневно за подпомагане на интеграцията на бежанците от Украйна.

<blockquote class="wp-block-quote">
“Държавите членки могат да създадат национален фонд за жертвите или подобен инструмент съгласно националното си законодателство, за да изплащат обезщетения на жертвите.”
</blockquote>



Това гласи една от ключовите промени в актуализираната <a href="https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32024L1712">Директива 2011/36/ЕС</a> относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите. През 2024 г. Европейският съюз направи значителна крачка в засилването на мерките срещу трафика на хора. Нарастващите и изменящи се заплахи от трафик и експлоатация наложиха преразглеждане на основната законодателна рамка на съюза – Директивата на ЕС за борба с трафика на хора от 2011 г. В този контекст, на 23 януари 2024 г., белгийското председателство на Съвета на ЕС и представители на Европейския парламент постигнаха споразумение за ключови промени в законодателството, което касае борбата с трафика на хора.



<h3 class="wp-block-heading">Основни промени в Директива 2011/36/ЕС</h3>



Една от най-значимите актуализации е добавянето на три нови форми на експлоатация:



<ul>
<li>принудителни бракове</li>



<li>незаконно осиновяване</li>



<li>сурогатно майчинство</li>
</ul>



С измененията държавите членки вече са задължени да налагат санкции за съзнателното използване на услуги, предоставяни от жертви на трафик. Държавите членки ще трябва също да гарантират, че жертвите на трафик на хора имат достъп до съществуващите режими за обезщетение на жертвите на умишлени насилствени престъпления. Опциите включват създаването на национален фонд за жертвите или подобен инструмент, за да се осигурят средства за обезщетение.



По-строги наказания и правна рамка



Въведените промени добавят по-строги наказания за престъпления, свързани с трафик на хора, като се взема предвид нарастващото използване на информационни и комуникационни технологии за разпространение на изображения, видеоматериали и други материали със сексуален характер, включващи жертвите. Тази нова форма на престъпление вече е дефинирана като отегчаващо обстоятелство при налагане на наказания. Освен това юридическите лица, признати за виновни в престъпления, свързани с трафик на хора, ще подлежат на засилени санкции, като ограничаване на достъпа до публично финансиране, включително тръжни процедури, безвъзмездни средства и лицензи, както и отнемането на разрешителни за извършване на дейности, свързани с престъплението.



<h3 class="wp-block-heading">Стъпка към мултидисциплинарен и ориентиран към жертвите подход</h3>



Въведените промени бележат сериозен напредък в подхода на ЕС към борбата с трафика на хора, като акцентът пада върху мултидисциплинарен и междусекторен подход. Сред приоритетите са идентифицирането, подпомагането и закрилата на жертвите, като акцентът е поставен върху защитата и овластяването на най-уязвимите групи – жените и децата.



Приемането на актуализираната Директива за борба с трафика на хора представлява значителна крачка към унифициране на националните законодателства на държавите членки в ЕС. В следващите две години, до 15 юли 2026 г., държавите членки ще трябва да транспонират измененията в своите национални законодателства.



Фондация „Дигнита“ ще продължи да участва активно в експертните дискусии относно промените в Директивата както на национално, така и на европейско ниво, като част от своята застъпническа и експертна роля в борбата с трафика на хора.

В резултат на участието си в проекта ERADICATING II фондация „Дигнита“ ще изготви оценка на риска от трафик на хора с цел трудова експлоатация сред украинските бежанци. Целта е да се идентифицират потенциалните рискове и да се предложат мерки за защита на уязвимите групи. Резултатите от оценката ще бъдат представени в доклад и ще послужат като основа за разработване на обучителни материали, предназначени за правоприлагащите органи, прокуратурата, инспекторите по труда и специалистите от първа линия. Целта е да подпомогнат усилията за разкриване, идентифициране, защита и насочване на жертвите на трафик на хора към подходяща подкрепа и грижи.



Финансираният от ЕС проект <a href="https://www.eradicating2project.eu/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">ERADICATING II</a> (номер на проекта: 101101925) е продължение на инициативата ERADICATING  и има за цел да увеличи броя на идентифицираните жертви на трафик на хора с цел трудова експлоатация, особено сред уязвими групи като жени, деца и украински бежанци, както и да увеличи броя на разследванията и наказателните преследвания на равнище ЕС. Проектът има за цел да подобри капацитета на i) правоприлагащите органи и прокуратурата, ii) инспекторите по труда и iii) практикуващите специалисти от първа линия за разкриване, идентифициране, защита и насочване на жертвите на трафик на хора за подкрепа и грижи.



ERADICATING II се състои от пет правоприлагащи агенции и пет граждански организация от шест държави (България, Германия, Гърция, Полша, Румъния и Словения), приемащи подход, основан на правата на човека и чувствителен към пола. При създаването на консорциума е взета предвид кризата в Украйна, както и ключовите тенденции в областта на трафика на хора.



Целта на ERADICATING II е:



<ul>
<li>Подобряване на капацитета на правоприлагащите органи и прокуратурата, инспекторите по труда и специалистите от първа линия за откриване, идентифициране, защита и насочване на жертвите на трафик на хора към подкрепа и грижи</li>



<li>Засилване на сътрудничеството между различните участници в борбата с трафика на хора с цел трудова експлоатация на национално и регионално и трансгранично-ЕС равнище</li>



<li>Засилване на координацията между правоприлагащите органи и подобряване на капацитета им за създаване на съвместни трансгранични разследвания и за използване на практики за трансгранично препращане между държавите-членки на ЕС</li>



<li>Подобряване на капацитета на правоприлагащите органи и прокурорите при провеждането на дигитални и паралелни/финансови разследвания с цел по-слабо участие на жертвите в процеса и намаляване на рисковете от повторна виктимизация</li>



<li>Да се обърне по-адекватно внимание на рисковете от въвличане на украински бежанци в трафика на хора</li>
</ul>

През м.&nbsp;юни&nbsp;Екипът на фондация „Дигнита“ стартира с&nbsp;консултативни женските кръгове&nbsp;в рамките на проект&nbsp;<a href="https://www.eradicating2project.eu/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">ERADICATING II</a>, в който участва в консорциум с други институции и организации от шест държави (Германия, Полша, Гърция, Словения, България и Румъния) . Включвайки жени-бежанки от Украйна, избраният формат предполага неформална дискусия върху проблемите за интеграция, установяване в страната ни, евентуалните трудности, свързани с включване на пазар на труда, както и наличие на експлоатационни практики. По този начин се цели да се извлече първична информация, отнасяща се до риска от трудова експлоатация.



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12221533/%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D1%8E%D0%BD%D0%B8-1-17194865987274-1024x645.jpg" alt="" class="wp-image-1789"/></figure>



Женските кръгове са един от компонентите на изследването, което фондация „Дигнита“ провежда в рамките на проекта за оценка на рисковете от трафик на хора с цел трудова експлоатация сред украинските бежанци. През месец май бяха проведени 3 фокус групи с участието на представители на неправителствени и хуманитарни организации, работещи пряко с бежанци от Украйна в шестте държави-членове на консорциума. По време на дискусиите участниците споделиха своя опит и наблюдения по отношение на основните рискови фактори и факторите на уязвимост, пред които са изправени бежанците от Украйна в процеса на интеграция в държавата-домакин.



В следващите месеци фондация „Дигнита“ ще разработи обобщен анализ на данните от проведените женски консултации и фокус групи, който ще послужи за подготвката на комплект от обучителни материали за повишаване капацитета на правоприлагащите органи, инспектори по труда и др. специалисти, работещи на първа линия.



ERADICATING&nbsp;II&nbsp;е финансиран от ЕС и&nbsp;има за цел да увеличи броя на идентифицираните жертви на трафик на хора с цел трудова експлоатация, особено сред уязвими групи като жени, деца и украински бежанци, както и да увеличи броя на разследванията и наказателните преследвания на равнище ЕС. Проектът има за цел да подобри капацитета на&nbsp;i) правоприлагащите органи и прокуратурата,&nbsp;ii) инспекторите по труда и&nbsp;iii) практикуващите специалисти от първа линия за разкриване, идентифициране, защита и насочване на жертвите на трафик на хора за подкрепа и грижи.



<figure class="wp-block-image size-full is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12221554/transparent_Primary-Logo-1.png" alt="" class="wp-image-1790" width="156" height="127" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12221554/transparent_Primary-Logo-1.png 500w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12221554/transparent_Primary-Logo-1-300x244.png 300w" sizes="(max-width: 156px) 100vw, 156px" /></figure>



ERADICATING&nbsp;II&nbsp;се състои от пет правоприлагащи агенции и пет граждански организация от шест държави (България, Германия, Гърция, Полша, Румъния и Словения), приемащи подход, основан на правата на човека и чувствителен към пола. При създаването на консорциума е взета предвид кризата в Украйна, както и ключовите тенденции в областта на трафика на хора.

На 7 юни фондация „Дигнита“ организира кръгла маса, на която бяха представени основните рискови фактори, поради които маргинализираните ромски общности от изолирани райони са особено уязвими към насилие над жени и трафик на хора. Участници в събитието бяха представители на държавните институции, Върховна прокуратура, Национална следствена служба, Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и социалната политика, Министрество на здравеопазването, Министерство на образованието, Агенция за социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето, Национална комисия за борба с трафика на хора, Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, Националният фокусен център за наркотици и наркомании, дипломатически представителства, представители на общините, международни и местни граждански организации, имащи пряко отношение и роля по темите, обхванати от кръглата маса.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="478" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12215037/kryglaMasa-1024x478.jpg" alt="" class="wp-image-1774" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12215037/kryglaMasa-1024x478.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12215037/kryglaMasa-300x140.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12215037/kryglaMasa-768x358.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12215037/kryglaMasa-1536x716.jpg 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12215037/kryglaMasa.jpg 1975w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure></div>


В сътрудничество с Националната мрежа на здравните медиатори фондация „Дигнита“ представи задълбочена оценка на нуждите и уязвимостите към трафик и насилие над жени, основано на пола, в два населени района – кв. Кармен, Казанлък, и кв. Дружба, Нови Пазар. Оценката включва кабинетно проучване с картографиране на домакинствата, фокус групи с представители на общността и интервюта с лидери и експерти от общността.



<h3 class="wp-block-heading">Основни фактори на уязвимост</h3>



<ul>
<li>Бедност – Ниските нива на трудова заетост са ключов фактор за бедността в маргинализираните ромски общности, като значителна част от жителите на кв. Кармен в Казанлък (едва 17%) и кв. Дружба в Нови Пазар (около 20%) имат трудови договори или друга форма на законна заетост. Въпреки това, повечето заети са мъже, което допълнително увеличава икономическата зависимост на жените от техните семейства или партньори. Липсата на основни битови условия като течаща вода и електричество утежнява финансовото бреме на домакинствата. Последствията включват чести семейни конфликти, водещи до насилие, както и зависимост от лихвари и нужда от алтернативни начини за препитание като събиране на отпадъци от контейнери.</li>



<li>Ранни бракове и раждания – Ранните бракове и раждания са сериозен проблем в ромските общности. Според проучването, 82,4% от жените в кв. Кармен, Казанлък са родили в детска възраст, докато 21,3% от девойките на тийнейджърска възраст живеят на съпружески начала или вече са разведени. В кв. Дружба, Нови Пазар, почти половината от жените са родили първото си дете преди навършване на 18 години. Тези ранни бракове водят до финансова зависимост на младите жени от партньорите и техните семейства, като намаляват възможностите им за образование и ги правят по-уязвими на трудова експлоатация.</li>



<li>Липса на образование – Ниското образователно ниво е фактор, който значително допринася за уязвимостта към насилие и експлоатация. В кв. Кармен, 5,1% от жените на възраст между 19 и 28 години никога не са посещавали училище, 16,2% нямат завършено начално образование, а 37,5% са завършили само начално. В кв. Дружба, по-голямата част от жените са с начално образование или по-ниско (53,5%). Липсата на образование води до ограничени възможности на пазара на труда, което повишава икономическата им зависимост и риска от експлоатация.</li>



<li>Употреба и зависимост от наркотични вещества – Високата употреба на наркотици сред младите хора в кв. Кармен и съседни райони води до рисково поведение, агресия и тежки случаи на насилие в семейството. Тревожен е фактът, че употребата на психоактивни вещества започва в ранна възраст и има значителен ефект върху здравето и безопасността на общността.</li>



<li>Неразпознаване на домашното насилие – В патриархалните общности на кв. Кармен и кв. Дружба има високи нива на толерантност към домашното насилие, което се възприема като нормално в семейството. Страхът от отхвърляне и културните нагласи водят до това, че жените приемат насилието като част от живота, което допълнително затруднява достъпа до помощ и подкрепа.</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Последствия от уязвимостта</h3>



Тези фактори създават среда, в която възможностите за социална интеграция и личностно развитие на жените са ограничени, а зависимостта от партньори и семейства ги прави уязвими на различни форми на експлоатация и насилие. Бедността, ранните бракове и липсата на образование допринасят за формирането на модел на социална и икономическа уязвимост, който затруднява пълноценното им участие в обществото.



<h3 class="wp-block-heading">Заключителна част и препоръки</h3>



Събитието завърши с препоръки за отговорните институции и организации на национално, местно и общностно ниво за адресиране на очертаните рискове и фактори на уязвимост.



<figure class="wp-block-gallery has-nested-images columns-default is-cropped wp-block-gallery-1 is-layout-flex">
<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="768" data-id="1772" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214839/6071296-17183687458794-1024x768.webp" alt="" class="wp-image-1772" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214839/6071296-17183687458794-1024x768.webp 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214839/6071296-17183687458794-300x225.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214839/6071296-17183687458794-768x576.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214839/6071296-17183687458794-1536x1152.webp 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214839/6071296-17183687458794.webp 2048w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="768" data-id="1771" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214837/6071000-17183685763578-1024x768.webp" alt="" class="wp-image-1771" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214837/6071000-17183685763578-1024x768.webp 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214837/6071000-17183685763578-300x225.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214837/6071000-17183685763578-768x576.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214837/6071000-17183685763578-1536x1152.webp 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214837/6071000-17183685763578.webp 2048w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="768" data-id="1770" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214836/6070668-17183686727162-1024x768.webp" alt="" class="wp-image-1770" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214836/6070668-17183686727162-1024x768.webp 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214836/6070668-17183686727162-300x225.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214836/6070668-17183686727162-768x576.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214836/6070668-17183686727162-1536x1152.webp 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214836/6070668-17183686727162.webp 2048w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="768" data-id="1769" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214835/6070448-17183687913351-1024x768.webp" alt="" class="wp-image-1769" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214835/6070448-17183687913351-1024x768.webp 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214835/6070448-17183687913351-300x225.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214835/6070448-17183687913351-768x576.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214835/6070448-17183687913351-1536x1152.webp 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214835/6070448-17183687913351.webp 2048w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="768" data-id="1768" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214834/6070438-17183690160601-1024x768.webp" alt="" class="wp-image-1768" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214834/6070438-17183690160601-1024x768.webp 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214834/6070438-17183690160601-300x225.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214834/6070438-17183690160601-768x576.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214834/6070438-17183690160601-1536x1152.webp 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214834/6070438-17183690160601.webp 2048w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="768" data-id="1767" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214832/6070282-17183688113115-1024x768.webp" alt="" class="wp-image-1767" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214832/6070282-17183688113115-1024x768.webp 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214832/6070282-17183688113115-300x225.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214832/6070282-17183688113115-768x576.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214832/6070282-17183688113115-1536x1152.webp 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12214832/6070282-17183688113115.webp 2048w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>
</figure>



<h4 class="wp-block-heading">Препоръки на национално ниво:</h4>



<ul>
<li>Въвеждане на всеобхватни политики, насочени към различни причини за насилието над жени;</li>



<li>Образование по правата на човека и предотвратяване на насилие над жени още от най-ранна възраст;</li>



<li>Осигуряване на достъп до качествено образование и програми за задържане в училище;</li>



<li>Програми за превенция и лечение на зависими от наркотични вещества;</li>



<li>Активни действия срещу разпространението на психоактивни вещества и трафика на хора.</li>
</ul>



<h4 class="wp-block-heading">Препоръки на местно ниво:</h4>



<ul>
<li>Подобряване на координацията между институции за ранно разпознаване и интервенция при случаи на насилие;</li>



<li>Създаване на базирани в общността информационно-превантивни услуги;</li>



<li>Разширяване на мрежата от кризисни центрове;</li>



<li>Повишаване на капацитета на здравните медиатори за разпознаване на индикатори за домашно насилие и трафик;</li>



<li>Систематични усилия за укрепване на капацитета на общностни лидери за ранна идентификация и помощ на пострадали.</li>
</ul>



<figure class="wp-block-image size-full is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12213816/un-united-nations3511.logowik.com_.webp" alt="" class="wp-image-1765" width="193" height="145" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12213816/un-united-nations3511.logowik.com_.webp 866w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12213816/un-united-nations3511.logowik.com_-300x225.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12213816/un-united-nations3511.logowik.com_-768x576.webp 768w" sizes="(max-width: 193px) 100vw, 193px" /></figure>



Кръглата маса е част от проект „I Rise, Too!“ на фондация „Дигнита“, финансиран от Постоянното представителство на Франция към ООН и международните организации във Виена, и се осъществява в партньорство с Националната мрежа на здравните медиатори.

На 1 март 2024 г. фондация „Дигнита“ организира онлайн среща с участието на представители на социални услуги и кризисни центрове за деца и пострадали от насилие, трафик и други форми на експлоатация. В срещата се включиха също експерти и социални работници от Регионалните дирекции „Социално подпомагане“ и съответните дирекции по места, където функционират кризисните центрове.



Срещата имаше за цел да представи обхватната програма на фондация „Дигнита“ за правна подкрепа, менторство и социално-икономическо овластяване на жертвите на трафик на хора. Програмата включва предоставяне на правна помощ, която обхваща консултации относно правата на пострадалите и правно представителство в наказателния процес. Друг важен аспект на програмата е насочен към изграждане на основни умения за интеграция и осигуряване на достъп до регулярни форми на заетост, с цел социално-икономическо овластяване.



<h3 class="wp-block-heading">Основни лектори и теми</h3>



Сесиите от програмата бяха водени от експерти с дългогодишен опит в тематичните направления:



<ul>
<li>Г-жа Наташа Добрева – адвокат и защитник на човешките права, специализиран в противодействието на трафика на хора. Г-жа Добрева представлява жертви на трафик пред българския съд и Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).</li>



<li>Г-жа Вяра Лазарова – психолог и консултант по личностно и кариерно развитие.</li>
</ul>



Лекторите споделиха своя практически опит и експертиза по заложените теми, илюстрирайки ги с конкретни примери и казуси от работата си.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="522" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12211605/screenshotweb-17094804583933-1024x522.webp" alt="Скриншот от онлайн среща" class="wp-image-1755" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12211605/screenshotweb-17094804583933-1024x522.webp 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12211605/screenshotweb-17094804583933-300x153.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12211605/screenshotweb-17094804583933-768x392.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12211605/screenshotweb-17094804583933-1536x783.webp 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12211605/screenshotweb-17094804583933.webp 1890w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure></div>


<h3 class="wp-block-heading">Обсъждане на актуални казуси и въпроси</h3>



Събитието предостави възможност на участниците да задават въпроси и да обсъждат казуси от своята практика, свързани с трафик на хора и други форми на експлоатация. Това създаде пространство за обмен на ценна информация и практическа подкрепа, като същевременно допринесе за бъдещо сътрудничество между фондация „Дигнита“ и социалните служби.



<h3 class="wp-block-heading">Готовност за подкрепа по конкретни казуси</h3>



В края на срещата екипът на фондация „Дигнита“ потвърди готовността си да предоставя експертна подкрепа и съдействие по конкретни случаи, свързани със закрила на жертвите на трафик на хора и с ангажимент към засилване на взаимодействието с кризисните центрове и социалните служби.



<figure class="wp-block-image size-full is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12211819/FystIZMb_400x400.jpg" alt="" class="wp-image-1757" width="160" height="160" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12211819/FystIZMb_400x400.jpg 400w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12211819/FystIZMb_400x400-300x300.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12211819/FystIZMb_400x400-150x150.jpg 150w" sizes="(max-width: 160px) 100vw, 160px" /></figure>



Срещата беше част от проект „Регионален отговор срещу трафика на хора в контекста на украинската криза“ (J/TIP – Regional Response to Trafficking in Persons within the Ukraine Crisis), изпълняван в партньорство с International Justice Mission (IJM) и други организации.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) публикува своя ежегоден сборник „Ключови казуси“ за 2023 г., в който делото „<a href="https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-229129%22]}" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Крачунова срещу България</a>“ е включено като единствен пример за развитието на Член 4 от Европейската конвенция за правата на човека. Делото, водено от българския адвокат Наташа Добрева и подкрепено от фондация „Дигнита“, е също така единственото българско дело, намерило място в престижния списък за 2023 г.



<h3 class="wp-block-heading">Значимост на делото „Крачунова срещу България“</h3>



Делото е едно от малкото, които поставят въпроса за правото на обезщетение на жертвите на трафик на хора, като прецедентно изследва прилагането на Член 4 от Конвенцията, който забранява робството и принудителния труд. В конкретния случай г-жа Крачунова, жертва на трафик с цел сексуална експлоатация, подава иск за обезщетение срещу трафиканта. Въпреки това българските съдилища отхвърлят иска, като се позовават на мотив, че доходите от експлоатация са „неморални“. По това дело се включва и ГРЕТА – Експертната група за борба с трафика на хора към Съвета на Европа, която подкрепя жалбоподателя като трета страна, засилвайки аргументите в защита на правата на жертвите на трафик.



<h3 class="wp-block-heading">Ключови дела на ЕСПЧ</h3>



ЕСПЧ публикува ежегодния списък на най-значимите дела от 2007 г. насам, като избраните казуси са оценени от опитни юристи и експерти на Съда. Включването на „Крачунова срещу България“ като пример за развитието на правата на жертвите по Член 4 представлява сериозен напредък в защитата на жертвите на трафик както в България, така и в Европа. Тази селекция утвърждава фондация „Дигнита“ като надежден партньор в правната защита и застъпничеството за уязвими групи.

сградата на европейски съд по правата на човека

&#8220;Фондация “Дигнита”, в партньорство с Националната мрежа на здравните медиатори, проведе обучение за овластяване на здравни медиатори и жени от общността за разпознаване на насилието, основано на пола и трафика на хора с цел сексуална експлоатация. Обучението се проведе на 17-18 януари в град Казанлък и обхвана здравни медиатори от общините Казанлък, Павел баня, Мъглиж, Чирпан и Раднево, както и жени от сегрегирания ромски квартал Кармен в града.



Участниците в обучението бяха запознати с основните характеристики на престъпленията насилие, основано на пола и трафик на хора с цел сексуална експлоатация, като една от най-тежките форми на насилие над жени, основано на пола. Представени бяха водещите рискови фактори, повишаващи риска от насилие над жени, основано на пола. Ранните бракове, ранното отпадане от образователната система, стереотипните роли и очаквания към момичетата и жените в патриархални и традиционни ромски общности засилват уязвимостта на момичетата и жените към насилие основано на пола и трафик с цел сексуална експлоатация. Друг рисков фактор специфичен за квартал Кармен е широкото разпространие и употребата на психоактивни вещества (ПАВ) сред подрастващите.



С оглед на ключовата роля, която здравните медиатори играят в общността и работата им на първа линия сред лица в риск, участниците бяха обучени да разпознават основните признаци на насилие над жени и на трафик с цел сексуална експлоатация. На участниците бе предоставена информация за съществуващите механизми за търсене на помощ и предоставяне на подкрепа на пострадалите от насилие и/или трафик на хора, кои са компетентните институции и организации, към които жертвите или техните близки могат да се обърнат, при необходимост, както и предоставянето на конкретни насоки и практически съвети, които да подпомогнат пострадалите в търсене на помощ и получаване на съдействие.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12203856/%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-1024x593.jpg" alt="" class="wp-image-1742"/></figure></div>


Участниците имаха възможност да споделят проблеми и казуси, с които са се сблъсквали в своята общност, както и да получат професионален съвет и индивидуални консултации за възможните механизми за справяне.



Лектори по темите, заложени в програмата, бяха водещи експерти в областта на насилието, основано на пола, трафика на хора и употребата на психоактивни вещества: г-жа Анна Николова, Председател на Фондация “SOS-семейства в риск”, член на от Алианс за защита от насилие, основано на пола, г-жа Камелия Димитрова, Изпълнителен директор на Фондация “Дигнита” и експерт с дългогодишен опит в областта на трафика на хора, д-р Иван Добринов, психиатър и г-жа Цвета Петкова от Националната мрежа на здравните медиатори. 



Обучението се реализира по Проект „Овластяване на жените и момичетата от ромските общности за разпознаване на трафика на хора с цел сексуална експлоатация като форма на насилие, основано на пола“, финансиран от Постоянното представителство на Франция към ООН и международните организации във Виена.

Жертвите на трафик имат право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, но често техният достъп до реализиране на тези права е затруднен както в България, така и в други страни в Европейския съюз.



Експертната група за борба с трафика на хора към Съвета на Европа (ГРЕТА) отправя дългогодишна универсална препоръка към държавите членки на СЕ за въвеждането на специален фонд за обезщетение на пострадалите от трафик на хора, формиран от отнети от държавата облаги от престъпна дейност, включително от трафик и експлоатация на хора. Такава препоръка се отправя и към България.



С цел подпомагане на процеса на вземане на решение относно необходимостта за създаване на фонд за обезщетение на жертви на трафик на хора, фондация „Дигнита“ изготви сравнително-оценъчно изследване на действащите модели на обезщетение на пострадали от трафик на хора в 20 държави-членки на ЕС и СЕ.



Анализът се фокусира и върху компонентите на държавното обезщетение и действащия в България модел за обезщетение, както от страна на извършителите чрез граждански искове, така и чрез средствата от държавния бюджет. Анализът разглежда достойнствата и слабостите на действащия в България модел, като в заключение не откроява потребност от мащабна реформа на законодателството и въвеждане на нови самостоятелни механизми за обезщетение на пострадали от престъпления или конкретно от трафик на хора. Анализът препоръчва целенасочено въздействие върху факторите, снижаващи ефективния достъп на жертвите до действащата система за обезщетение и отправя конкретни препоръки за подобряване на нейното функциониране.



Автор на анализа е&nbsp;Доц. д-р Ива Пушкарова, международно признат експерт по проблеми на наказателното право и правата на човека, специализирана в изготвянето на цялостни експертизи за ефективността на законодателството и правните реформи. Доц. д-р Пушкарова е автор на над 140 сравнителноправни изследвания, статии, студии, книги и части от книги в областта на организираната престъпност, трафика на хора, проституцията и експлоатационната престъпност, непълнолетната престъпност и престъпленията срещу деца, детското правосъдие, финансовата и стопанската престъпност, системата на наказанията, конституционни проблеми на съдебната власт и др.



Целия анализ можете да намерите <a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/01/20122328/State_Compensation_Trafficking_Victims_2023.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">ТУК</a>, а неговото приложение „Режими за държавно обезщетение на пострадали от трафик на хора в 20 държави от ЕС“ – <a href="https://drive.google.com/file/d/1bGyQISZ88lS6vVn694h_g7q5aGGj0A_v/view?usp=sharing" target="_blank" rel="noreferrer noopener">ТУК</a>.



<figure class="wp-block-image size-full is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12201445/bfwlogobg-1696416755413.webp" alt="" class="wp-image-1733" width="240" height="95" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12201445/bfwlogobg-1696416755413.webp 886w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12201445/bfwlogobg-1696416755413-300x120.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12201445/bfwlogobg-1696416755413-768x307.webp 768w" sizes="(max-width: 240px) 100vw, 240px" /></figure>



Анализът е изготвен в рамките на проект за отпускане на безвъзмездно финансиране за организационни и/или административни нужди на организации (Core Funding), финансиран от фондация „Български фонд за жените“.

На 26 септември 2023 г. фондация „Дигнита“ организира събитие в София на тема „Превенция на трафика на хора сред украинските жени в България“, на което беше представен надграден <a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/01/20122050/JobAds_Analysis_Dignita_September_2023.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Анализ на рисковите обяви за работа</a> за украински бежанци – Лято 2023 г. Анализът е изготвен от д-р Александър Герганов, главен асистент в Центъра за емпирични социални изследвания към БАН, и е насочен към подобряване на разпознаването на рисковете от експлоатация в обявите за работа, насочени към бежанци в България.



<h3 class="wp-block-heading">Присъствие на ключови институции</h3>



На събитието присъстваха представители на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда, Държавната агенция за закрила на детето, МВР, както и дипломатически представители, неправителствени и международни организации. Основната цел на събитието беше да се повиши капацитетът на институциите за разпознаване и противодействие на трафика на хора сред украинските бежанци.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12195918/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0-16958010421895-1024x576.webp" alt="" class="wp-image-1723"/></figure></div>


<h3 class="wp-block-heading">Основни изводи и индикатори на риск</h3>



Анализът е проведен върху 200 обяви за работа, насочени към украински бежанци през летния сезон – най-рисковия период за потенциална експлоатация. Всички обяви са проверени от украински доброволци по метода „таен клиент“. Камелия Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Дигнита“, сподели:



<blockquote class="wp-block-quote">
„Открихме, че много често описанието на работата се разминава с реалността или изцяло липсва детайлна информация за естеството на работата. При 85% от проверените съмнителни обяви, работата, описана от лицето за контакт, не отговаря на съдържанието в обявата.“
</blockquote>



Сред основните индикатори за риск в обявите са:



<ul>
<li>Несъответствие между описаната в обявата работа и действителната длъжност или липса на достатъчно информация, която да удостовери истинността на описанието;</li>



<li>Липса на информация за процедурата за кандидатстване или твърде опростен процес;</li>



<li>Липса на информация за наличието или отсъствието на трудов договор.</li>
</ul>



Тези фактори допълват индикаторите от миналогодишното изследване



<ul>
<li>Изискването на снимка или лични документи/данни (или не изискването на никакви документи, дори и CV);</li>



<li>Липсата на информация за фирмата работодател;</li>



<li>Охотното приемане на кандидати без нужната квалификация.</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Рискове в секторите на заетост</h3>



Проучването показва значителна концентрация на обяви в туристическия сектор през летния сезон, като увеличеното търсене на работна ръка в този сектор е свързано с повишени рискове за търсещите работа украински бежанци. Хотелиерството и ресторантьорството се характеризират с това, че за много от позициите не се изисква почти никаква квалификация (64% от обявите в туристическия сектор), което ги прави привлекателни за бежанци, търсещи сезонна работа. Въпреки че много обяви са легитимни, сред тях се открояват и високо рискови, криещи потенциал за експлоатация.



В строителния сектор също се забелязват сериозни пропуски – липсва информация за компанията работодател в 73% от 22-те обяви, категоризирани от доброволците като част от този сектор. Този недостатък затруднява търсещите работа да преценят легитимността на обявата и води до повишена уязвимост към измами или експлоатация. Когато липсва яснота за работодателя или условията на работа, значително се увеличават предпоставките за трудови злоупотреби и нарушаване на трудовите права на кандидатите.



<h3 class="wp-block-heading">Препоръки</h3>



От фондация „Дигнита“ препоръчват компетентните институции да следят по-активно тези сектори и да проверяват съмнителни работодатели за правонарушения.



<blockquote class="wp-block-quote">
„В заключение бих искала да кажа, че нито една организация или институция не може сама да осигури безопасността и интеграцията на украинските бежанци. Необходими са обединени усилия,“ завърши Камелия Димитрова.
</blockquote>



Кръглата маса бе организирана по проект на Фондация „Дигнита“ «Украинските жени&nbsp; в България – живот без риск от трафик», който се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по&nbsp;<a href="https://www.activecitizensfund.bg/public/portfolios/view.cfm?id=1" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Фонд Активни граждани България</a>&nbsp;в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Основната цел на проекта е да предотврати трафика на хора и различните форми на експлоатация сред украинските бежанки в България.



<figure class="wp-block-image is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://static.super.website/fs/super-website/userFiles/dignitas/uploaded-media/active-citizens-fund-169580068381.webp" alt="" width="355" height="125"/></figure>



<a href="https://www.activecitizensfund.bg/public/portfolios/view.cfm?id=1" target="_blank" rel="noreferrer noopener"></a>Цялата отговорност за съдържанието на анализа се носи от фондация „Дигнита“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Овластяващ женски кръг на „Дигнита“ за подкрепа на украински бежанки се проведе във Варна



На 27 юни 2023 г. във Варна фондация „Дигнита“, в партньорство с „Украински дом“ Варна и с подкрепата на Посолството на Франция в България, проведе втори женски кръг, насочен към овластяване на украински бежанки. Основната цел на събитието беше да подготви участничките за успешна интеграция на българския трудов пазар и да ги предпази от евентуални експлоатационни схеми.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="576" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12193628/20230627145632-16905385890195-1024x576.webp" alt="Овластяващ женски кръг на „Дигнита“ за подкрепа на украински бежанки" class="wp-image-1713" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12193628/20230627145632-16905385890195-1024x576.webp 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12193628/20230627145632-16905385890195-300x169.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12193628/20230627145632-16905385890195-768x432.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12193628/20230627145632-16905385890195-1536x864.webp 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12193628/20230627145632-16905385890195-2048x1152.webp 2048w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure></div>


Събитието събра 20 украински жени от местната общност, които получиха информация и насоки за основните аспекти на трудовата реализация в България, включително:



<ul>
<li>Основни платформи за търсене и намиране на работа;</li>



<li>Създаване на конкурентно CV;</li>



<li>Подготовка за успешно интервю;</li>



<li>Права на украинските бежанци на българския пазар на труда;</li>



<li>Важни детайли, които трябва да познават при започване на работа.</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Среща с потенциални работодатели</h3>



Жените имаха възможността да се срещнат директно с работодатели, предлагащи отворени позиции, да зададат въпроси и да уговорят интервюта. Супермаркети „Алдо&#8221;, Корпорация „КУБ“ и Nathalie Leather Design бяха сред фирмите, които демонстрираха готовност да предоставят работни възможности за нуждаещите се.



<h3 class="wp-block-heading">Превенция на експлоатация и трафик</h3>



Основна част от женския кръг беше посветена на информираността относно рисковете от експлоатация и трафик на хора. Участничките бяха запознати с важни аспекти на безопасността, включително:



<ul>
<li>Какво представлява престъплението трафик на хора и какви са неговите форми;</li>



<li>Основни „червени лампи“ или индикатори за съмнителни ситуации;</li>



<li>Конкретни рискове при търсенето на работа в България;</li>



<li>Разпознаване на съмнителни обяви за работа;</li>



<li>Насоки към кого могат да се обърнат за помощ при риск или ситуация на трафик или експлоатация.</li>
</ul>



<figure class="wp-block-image size-full"><img decoding="async" loading="lazy" width="157" height="149" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12193547/logo-fr-embassy-1690539048376.webp" alt="" class="wp-image-1712"/></figure>



Това събитие се проведе по проект „Украинските жени в България &#8211; достъп до пазара на труда и превенция на експлоатация 2“, подкрепен от Посолството на Република Франция в България, който има за цел да подпомогне интеграцията и защитата на украинските бежанки в България.

След като експертите на фондацията се запознаха с направените изменения в <a href="https://parliament.bg/bg/bills/ID/164877" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Закона за защита от домашно насилие</a>, „Дигнита“ публикува положителното си <a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/01/20121730/Dignita_Stanovishte_ZID_ZZD_N_2023.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">становище</a> по законопроекта. С приемането им, българското правителство ще изпълни редица международни правни задължения, предотвратявайки възможни дипломатически и финансови санкции.



Дигнита приветства голяма част от предложенията, като изразява силна подкрепа за новата мярка, свързана със съхранението и носенето на огнестрелно оръжие. Изземването на разрешението за носене на огнестрелно оръжие е навременна мярка, която цели да предотврати тежки престъпления, свързани с психологическо насилие, и изпълнява основна функция на закона.



Фондацията подкрепя и премахването на възможността за обжалване на заповедта за незабавна защита, мярка, съответстваща на Наказателнопроцесуалния кодекс и международните правни стандарти. Създаването на Национална информационна система е важна, но закъсняла мярка за изпълнение на задълженията на България в тази сфера. В предложението обаче липсва добавянето на адвокатите, регистрирани в българските и европейските адвокатски колегии, сред правоимащите лица. Позитивна стъпка е и включването на финансиране за програми за превенция и специализирани услуги чрез държавния бюджет.



Създаването на специализиран национален орган – Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие е част от международните ангажименти на България. Участието на неправителствени организации е важна стъпка към изпълнение на тези задължения, но е необходимо да се включат и представители на Висшия адвокатски съвет и Националното бюро за правна помощ, заради ключовата им роля в правната защита на жертвите. За да функционира ефективно, съветът трябва да бъде ръководен от компетентен Секретар и специализирана администрация, оборудвана с достатъчно човешки и технически ресурси, които да изпълняват задачите по новия закон.



„Дигнита“ изразява съжаление, че в законопроекта остава изразът „фактическо съпружеско съжителство“, вместо „интимна връзка“. Това терминологично изменение е международноправно задължение на България, произтичащо от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в случаи, заведени от жертви на домашно насилие в България.

На 28 март 2023 г. фондация „Дигнита“ проведе кръгла маса в София на тема „Превенция на трафика на хора сред украинските жени в България.“ Събитието събра представители на различни институции (Министерство на труда и социалната политика, Агенция за социално подпомагане, Агенция по заетостта, Главна инспекция по труда, Министерство на вътрешните работи – ГДБОП, ГДНП, ГДГП), неправителствени и международни организации, ангажирани с управлението на бежанската криза и противодействието на трафика на хора в България. Основната цел беше да се повиши капацитетът на тези организации за разпознаване и ограничаване на рисковете от трафик на хора в бежанския поток.



<h3 class="wp-block-heading">Представяне на анализа на рискови обяви за работа</h3>



По време на кръглата маса „Дигнита“ представи Анализ на рисковите обяви за работа, насочени към украинските бежанци (изготвен от д-р Александър Герганов, главен асистент в Центъра за емпирични социални изследвания към Института по философия и социология, БАН). Анализът е базиран на преглед на 279 обяви за работа, насочени към украински бежанци в България, и оценява основните индикатори за риск от експлоатация. Всички обяви са идентифицирани и проверени по метода „таен клиент“ от украински доброволци.



„Този анализ не би бил възможен без отдадеността на украинските момичета, които взеха присърце каузата да помогнат на своите сънароднички да избегнат потенциалните рискове от експлоатация и трафик“, заяви Камелия Димитрова, изпълнителен директор на „Дигнита“.



<figure class="wp-block-gallery has-nested-images columns-default is-cropped wp-block-gallery-5 is-layout-flex">
<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="461" data-id="1701" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190815/img-20230328-wa0050-16800156786785-1-1024x461.webp" alt="" class="wp-image-1701" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190815/img-20230328-wa0050-16800156786785-1-1024x461.webp 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190815/img-20230328-wa0050-16800156786785-1-300x135.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190815/img-20230328-wa0050-16800156786785-1-768x346.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190815/img-20230328-wa0050-16800156786785-1-1536x691.webp 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190815/img-20230328-wa0050-16800156786785-1.webp 1600w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="719" height="323" data-id="1700" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190815/img-20230328-wa0037-1680015622374-1.webp" alt="" class="wp-image-1700" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190815/img-20230328-wa0037-1680015622374-1.webp 719w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190815/img-20230328-wa0037-1680015622374-1-300x135.webp 300w" sizes="(max-width: 719px) 100vw, 719px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="461" data-id="1699" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190814/img-20230328-wa0030-16800157135924-1-1024x461.webp" alt="" class="wp-image-1699" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190814/img-20230328-wa0030-16800157135924-1-1024x461.webp 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190814/img-20230328-wa0030-16800157135924-1-300x135.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190814/img-20230328-wa0030-16800157135924-1-768x346.webp 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190814/img-20230328-wa0030-16800157135924-1-1536x691.webp 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190814/img-20230328-wa0030-16800157135924-1.webp 1600w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>
</figure>



Анализът показва, че 28% от обявите по първоначална оценка са били определени като силно или умерено съмнителни според критериите на методологията. „Причината за многото съмнителни обяви, насочени към украинската общност, е че тя е по-уязвима – бежанците са преживели голяма травма, не познават местните закони и правата си, не говорят езика и нямат близък кръг от хора,“ допълни Камелия Димитрова.



<h3 class="wp-block-heading">Основни индикатори за риск при обявите за работа</h3>



Основните рискови индикатори при обявите, категоризирани като съмнителни, включват:



<ul>
<li>Изискване на твърде лична информация (снимка, лична карта/паспорт) или липса на изисквания за документи, дори CV.</li>



<li>Липса на информация за работодателя.</li>



<li>Липса на изискване за квалификация, дори когато позицията предполага такава.</li>



<li>Липса на договор или неяснота относно наличието на договор.</li>
</ul>



<h3 class="wp-block-heading">Представяне на добри практики</h3>



На кръглата маса бяха представени и добри практики от инициативата на „Дигнита“ „Женски кръгове“ за украински бежанки, насочена към превенция на трафика на хора и трудовата интеграция на бежанките в България.



Целия анализ можете да намерите <a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/01/19193955/Risk_Indicators_Job_Ads_Ukrainian_Refugees_BG_2023.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">тук</a>.



Кръглата маса бе организирана като част от проекта на фондация „Дигнита“ „Украинските жени в България – живот без риск от трафик“, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Фонд Активни граждани България, в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Основната цел на проекта е да предотврати трафика на хора и различните форми на експлоатация сред украинските бежанки в България.



<figure class="wp-block-image size-full is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190640/active-citizens-fund-16800152325685-1.webp" alt="" class="wp-image-1698" width="301" height="106" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190640/active-citizens-fund-16800152325685-1.webp 836w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190640/active-citizens-fund-16800152325685-1-300x106.webp 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12190640/active-citizens-fund-16800152325685-1-768x270.webp 768w" sizes="(max-width: 301px) 100vw, 301px" /></figure>



Фондация „Дигнита“ носи пълната отговорност за съдържанието на анализа и тази публикация, които в никакъв случай не отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Дигнита“ проведе кръгла маса в София

Този ноември Съветът на Европа проведе редовна среща на адвокати, представляващи жертви на трафик на хора, част от <a href="https://cas.coe.int/cask-int/login?service=https%3A%2F%2Fcas.coe.int%2Fcask-int%2Fidp%2Fprofile%2FSAML2%2FCallback%3FentityId%3DPrdExtranetLiferayServiceProvider" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Мрежата от правозащитници</a> – инициатива, създадена през 2016 г. от Съвета на Европа. Мрежата обединява специалисти в правната помощ за жертви на трафик, включително наказателни адвокати, защитници на жертви, обвинени в престъпления, извършени докато са били жертви на трафик, имиграционни адвокати, трудовоправни адвокати и други. Събитието, проведено на всеки две години в Страсбург, привлече близо 40 адвокати от 21 страни, подписали Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора.



На първия ден от конференцията изпълнителният секретар на ГРЕТА (Групата от експерти за борба с трафика на хора към Съвета на Европа) направи обзор на заключенията от третия кръг на оценяване по Конвенцията, насочен към правото на жертвите на достъп до правосъдие и ефективни средства за защита. Участниците бяха запознати и с последното решение на ЕСПЧ по казус с трафик на хора – Золетич и други с/у Азербайджан, жалба № 20116/12, представено от хърватски съдия и представител от Регистратурата на Съда. Беше обсъдено и подаването на жалби до Комитета по правата на човека на ООН, като проф. Анди Хол от King’s College в Лондон представи своя опит по казусите, по които работи. В допълнение беше представен и международноправен сборник на Ludwig Bolzman Institute, Виена.



На втория ден Наташа Добрева представи делото <a href="https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-210388" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Крачунова с/у България</a>, жалба № 18269/18, което е подкрепено от „Дигнита“ и в момента е висящо пред Европейския съд по правата на човека. Случаят беше определен като „game changer” от юристите на Съда и е едно от двете дела в процес на разглеждане, които касаят правото на компенсация за вреди, причинени от експлоатация, дължима от трафиканта на жертвата. Изпълнителният секретар на ГРЕТА отбеляза, че това е третото дело, по което ГРЕТА се включва като трета страна в подкрепа на жалбоподателя, и първото, за което е изрично призована от Съда. 



Конференцията включваше още стратегически дела от Сърбия, Испания и Франция, както и опита на правозащитна организация от Норвегия, която предоставя правна защита на задържани в Осло жени – жертви на трафик, обвинени в дребни престъпления, извършени под принуда по време на експлоатацията им (клаузата за ненаказуемост).

Наташа Добрева представи делото Крачунова с/у България в Съвета на Европа

В рамките на проекта „Украинската бежанска криза: Предотвратяване на трафика на хора сред жените бежанки“, финансиран от Посолството на Кралство Нидерландия в България, фондация „Дигнита“ изготви анализ на рисковете за украински бежанци от трафик на хора в Европа. Анализът предлага предварителна оценка на уязвимостта на бежанците със специален фокус върху тези, регистрирани в България.



<h3 class="wp-block-heading">Цели на анализа</h3>



Целта на анализа е да повиши капацитета на националните институции и неправителствените организации, които подкрепят бежанците от Украйна, да разпознават риска от трафик на хора, да разкриват потенциални случаи на експлоатация, да насочват жертвите към подкрепа и да изпращат сигнали до разследващите органи. Допълнителен акцент се поставя върху повишаване на осведомеността на обществото за разпознаване на признаци на експлоатация, което би подобрило докладването на случаи и преодоляването на пречки като езикова бариера, липса на познания и недоверие в институциите.



<h3 class="wp-block-heading">Методология</h3>



Анализът се основава на тристепенна методология: документно проучване, фокус групи с представители на полицията и държавните органи в България, и полуструктурирани интервюта с доброволци, социални работници, и експерти.



<h3 class="wp-block-heading">Изводи</h3>



Основни изводи от анализа показват, че Украйна, поради своето географско разположение, по-бавно икономическо развитие, по-нисък стандарт на живот в сравнение с ЕС, както и наличието на сложни организирани престъпни мрежи, исторически е основен източник на жертви на трафик на хора. Руската инвазия в Украйна допълнително е усложнила тази ситуация, водейки до масова миграция и съответно до повишени рискове за уязвимите групи, които се излагат на експлоатация и насилие.



Седем месеца след началото на войната вниманието на международните и национални организации се фокусира върху опасностите, свързани с трафика на хора, въпреки че доказателствата за стратегии за набиране, контрол и експлоатация на жертвите остават частични. Въпреки усилията на правоприлагащите органи и НПО за повишаване на осведомеността, данните показват, че рисковете, свързани с незаконното транспортиране, настаняване и работа на украински бежанци, продължават да съществуват. В същото време, трафикантите активно използват социалните медии, за да се възползват от уязвимостите на бежанците, докато те търсят начини за адаптация в новите си общества.



В някои случаи се наблюдават подобрения в приемащите общества при посрещането и регистрацията на бежанците за временна закрила, но приключването на държавните програми и намаляването на средствата за първата вълна бежанци вероятно ще доведе до по-рискови стратегии за издръжка. Това е особено вероятно за тези бежанци, които нямат квалификация и са отговорни за издръжката на многобройни семейства. Организираната престъпност, както и индивидуални престъпници, вероятно ще се възползват от тези уязвимости, като експертите предупреждават, че жените бежанки могат да станат мишени за трафик с цел сексуална експлоатация, особено по Черноморието. Доброволци в България и други приемащи страни разпознават също и схеми за трудова експлоатация и злоупотреби с трудовите права на бежанците.



Жени и момичета в риск от бедност в Украйна, непридружени непълнолетни, лица с различно гражданство от украинското, тези, които нямат достъп до схеми за временна закрила, хора с увреждания, както и представители на маргинализирани групи като ЛГБТИ и ромите, са с по-висока уязвимост и съответно по-голям риск от трафик и експлоатация. Нежеланието на украинските бежанци да докладват случаи на насилие и експлоатация, поради недоверие в институциите или страх от дискриминация, също създава пречки за ранното разпознаване на случаи на трафик на хора. Това, заедно с липсата на езикови познания, увеличава тяхната уязвимост към трафик и експлоатация и затруднява достъпа им до помощ.



Въз основа на тези констатации, анализът отправя препоръки за подобряване на превенцията на трафика на хора, усилване на процеса на идентификация на жертвите и осигуряване на подкрепа за украинските бежанци, които може да са станали обект на експлоатация.



<figure class="wp-block-image size-large is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12182942/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16695554602241-1024x446.png" alt="" class="wp-image-1673" width="308" height="133" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12182942/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16695554602241-1024x446.png 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12182942/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16695554602241-300x131.png 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12182942/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16695554602241-768x334.png 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12182942/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16695554602241-1536x669.png 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12182942/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16695554602241-2048x892.png 2048w" sizes="(max-width: 308px) 100vw, 308px" /></figure>



Целия анализ можете да намерите<a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/01/19193707/Ukraine_Refugees_Trafficking_Risk_Analysis_2022.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener"> тук</a>.

Адвокат Наташа Добрева успешно спечели дело срещу КПКОНПИ (Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество) за достъп до информация относно проверка по случай, свързан с трафик на хора. Основното задължение на КПКОНПИ е да разследва незаконно придобито имущество на лица, привлечени като обвиняеми по членове 159а-159г от Наказателния кодекс – за трафик на хора. Такива проверки се инициират след уведомление от водещия прокурор, който предоставя информация за имуществото на обвиняемото лице.



Точно такъв е случаят с бившия кмет на село Тъжа, област Стара Загора, който на 28 април 2018 г. е привлечен като обвиняем за ръководене на организирана престъпна група, занимаваща се с трафик на жени с цел сексуална експлоатация. Наказателното дело срещу него съдържа данни, че на 30 май 2018 г. Специализираната прокуратура е уведомила КПКОНПИ, но публично липсва информация дали и как е приключила проверката.



През ноември 2021 г. адв. Наташа Добрева подава молба до КПКОНПИ за предоставяне на материали от проверката по Закона за адвокатурата, като доказателства по гражданско дело за обезщетение, заведено срещу бившия кмет от пострадала жена. В своите твърдения ищцата посочва, че той се е обогатил неоснователно чрез престъпната си дейност, включително чрез нейната експлоатация, и резултатът от проверката на КПКОНПИ би доказал значително несъответствие в имуществото му.



След като КПКОНПИ мълчаливо отказва молбата, Наташа Добрева обжалва отказа и на 3 ноември 2022 г. Върховният административен съд излиза с решение:



„За жалбоподателката е налице правен интерес от получаване на документи, които тя обосновава като необходими за защита по гражданско дело… Правото на достъп на адвоката до делата е част от правото на защита, гарантирано от Конституцията на Република България.“



Пред Върховния административен съд Наташа Добрева е представлявана от адв. Диана Драгиева от Българския хелзинкски комитет, които също са защитници на правото на достъп до информация и правна защита на жертвите на престъпления.

В рамките на проект <a href="https://www.activecitizensfund.bg/public/portfolios/proposal.cfm?id=79&amp;applicantLevelID=9216&amp;prID=123" target="_blank" rel="noreferrer noopener">„Украинските жени в България – живот без риск от трафик“</a>, финансиран чрез Фонд Активни граждани, фондация „Дигнита“ създаде женски кръгове, предоставящи безопасно пространство за учене и подкрепа за украинските бежанки. Кръговете целят да информират жените за правата им, да ги предпазят от трудова експлоатация и да ги свържат с надеждни работодатели, които осигуряват безопасни възможности за работа.



На 4 декември 2022 г., в партньорство със <a href="https://www.facebook.com/profile.php?id=100081182178905" target="_blank" rel="noreferrer noopener">сдружение „Украински дом“ във Варна</a>, екипът на „Дигнита“ посрещна над 35 украински жени, които участваха в еднодневно събитие, фокусирано върху трудовата интеграция и защита от експлоатация. Участничките получиха насоки за търсене на работа в България, подготовка на CV и основните трудови права и задължения. Допълнително бяха разгледани рисковете от трудова експлоатация и начините, по които жените могат да се предпазят от тях.



<figure class="wp-block-gallery has-nested-images columns-default is-cropped wp-block-gallery-9 is-layout-flex">
<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="575" data-id="1624" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140225/20221004093446-16695487775687-1024x575.jpg" alt="работа в болгарии" class="wp-image-1624" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140225/20221004093446-16695487775687-1024x575.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140225/20221004093446-16695487775687-300x169.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140225/20221004093446-16695487775687-768x432.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140225/20221004093446-16695487775687.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="575" data-id="1625" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140225/20221004100151-1024x575.jpg" alt="женски кръгове на Дигнита" class="wp-image-1625" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140225/20221004100151-1024x575.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140225/20221004100151-300x168.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140225/20221004100151-768x431.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140225/20221004100151.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>
</figure>



Бежанките във Варна имаха възможност да се срещнат с работодатели, които с готовност отвориха вратите си за тях: Бизнес клуб „Ми разом“, Natali Leather Design, и верига магазини „Берëзка“ представиха своите компании и предложиха свободни позиции, насочени към улесняване на трудовата интеграция на участничките.



На 15 ноември 2022 г. в София бе проведен друг женски кръг в украинския <a href="https://www.facebook.com/EducationalHUBSofia/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">образователен център Освітній HUB</a>, организиран в партньорство със Ситуационен център <a href="https://opendoors.center/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">„Отворени врати“</a>. Над 20 украински жени участваха, като получиха експертна помощ и насоки за трудова интеграция, както и достъп до работодатели в София, готови да предложат сигурни работни позиции за бежанки: Telus International Bulgaria, Софийска баница, Аванти и ХитМакс Хипермаркет.



<figure class="wp-block-gallery has-nested-images columns-default is-cropped wp-block-gallery-11 is-layout-flex">
<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="569" data-id="1627" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140227/20221115101209-1024x569.jpg" alt="" class="wp-image-1627" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140227/20221115101209-1024x569.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140227/20221115101209-300x167.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140227/20221115101209-768x426.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140227/20221115101209.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="633" data-id="1628" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140227/20221115151357-1-1024x633.jpg" alt="" class="wp-image-1628" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140227/20221115151357-1-1024x633.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140227/20221115151357-1-300x185.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140227/20221115151357-1-768x475.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12140227/20221115151357-1.jpg 1325w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>
</figure>



Проектът „<a href="https://www.activecitizensfund.bg/public/portfolios/proposal.cfm?id=79&amp;applicantLevelID=9216&amp;prID=123" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Украинските жени в България – живот без риск от трафик</a>“ (ACF/939) се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП).



<figure class="wp-block-image size-full is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12135635/active-citizens-fund.png" alt="" class="wp-image-1617" width="309" height="109" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12135635/active-citizens-fund.png 836w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12135635/active-citizens-fund-300x106.png 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12135635/active-citizens-fund-768x270.png 768w" sizes="(max-width: 309px) 100vw, 309px" /></figure>



Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието се носи от фондация „Дигнита“ и при никакви обстоятелства не може да се счита, че публикацията отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България.

женски кръгове с бежанки

На 11 и 12 август 2022 г. във Варна се проведоха две ключови събития, насочени към бежанци във Варна, организирани от фондация „Дигнита“ в партньорство с Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и Община Варна чрез Местната комисия за борба с трафика на хора. Инициативата цели да повиши осведомеността и да подпомогне превенцията на трафика на хора и насилието, основано на пола, сред бежанките от Украйна.



Първият ден от програмата започна с информационна сесия за доброволци, работещи на първа линия с украински бежанци. По време на обучението участниците се запознаха с основите на защитата и превенцията срещу трафик на хора и се научиха да разпознават първите признаци на трафик. Също така, получиха практически насоки как да насочват пострадали лица към подходяща помощ и защита.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132742/20220812093505-1024x575.jpg" alt="" class="wp-image-1605" width="744" height="417" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132742/20220812093505-1024x575.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132742/20220812093505-300x169.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132742/20220812093505.jpg 1500w" sizes="(max-width: 744px) 100vw, 744px" /></figure></div>

<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132744/img-20a7e0873e3eeeab1bcb1c53e0b4b01f-v-16686797961691-1024x613.jpg" alt="" class="wp-image-1607" width="738" height="439"/></figure></div>


Голяма част от украинските бежанци в България са жени и деца, които са принудени да живеят далеч от близките си в нова, несигурна среда, което ги прави уязвими към трафик и експлоатация. Програмата акцентира върху повишаване на осведомеността относно рисковете, свързани с експлоатация, както и нуждата от доверие в институциите за осигуряване на ефективна подкрепа и безопасност.



На втория ден от обученията във Варна, фондация „Дигнита“ организира специална сесия за украински жени, с цел да ги овласти и информира за начините за разпознаване и превенция на насилието, основано на пола, и трафика на хора с цел сексуална експлоатация. Темите на обучението включваха:



<ul>
<li>Основните форми на насилие срещу жени и първите признаци;</li>



<li>Стратегии за предпазване от насилие, основано на пола, и информация за наличната подкрепа в България;</li>



<li>Домашно насилие и законовите възможности за правна защита в страната;</li>



<li>Трафик на хора за сексуална експлоатация – основни признаци и методи за въвличане на жертвите.</li>
</ul>



<figure class="wp-block-gallery has-nested-images columns-default is-cropped wp-block-gallery-17 is-layout-flex"><div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="575" data-id="1604" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132741/20220811145343-16686796318648-1024x575.jpg" alt="" class="wp-image-1604" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132741/20220811145343-16686796318648-1024x575.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132741/20220811145343-16686796318648-300x169.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132741/20220811145343-16686796318648-768x432.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132741/20220811145343-16686796318648.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure></div></figure>



Сесиите бяха водени от експерти с дългогодишен опит в областта на защитата на жертвите на трафик и насилие, които предоставиха на участничките практически съвети и информация за правата и механизмите за защита в България.



Тези обучения бяха възможни благодарение на любезната подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия в България.



<figure class="wp-block-image size-large is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132546/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16686800124497-1024x446.png" alt="" class="wp-image-1601" width="315" height="136" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132546/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16686800124497-1024x446.png 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132546/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16686800124497-300x131.png 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132546/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16686800124497-768x334.png 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132546/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16686800124497-1536x669.png 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12132546/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-16686800124497-2048x892.png 2048w" sizes="(max-width: 315px) 100vw, 315px" /></figure>

среща във Варна с бежанци от украйна

На 19 юли 2022 г. в Ситуационен център <a href="https://opendoors.center/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">„Отворени врати“</a> фондация „Дигнита“ организира пореден женски кръг, насочен към превенция на трудова експлоатация и овластяване на украинските бежанки в България. Събитието предостави на участничките ценна информация относно трудовото законодателство в България, действията на държавата, свързани с интеграцията им на пазара на труда, и наличните възможности за работа. Жените бяха информирани как да разпознават рисковете от трафик на хора и експлоатация, да ги докладват и да търсят помощ при необходимост.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="575" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094714/a-24-20220719111314-1024x575.jpg" alt="" class="wp-image-1585" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094714/a-24-20220719111314-1024x575.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094714/a-24-20220719111314-300x169.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094714/a-24-20220719111314-768x432.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094714/a-24-20220719111314.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure></div>


„Дигнита“ привлече и подкрепата на работодатели – три водещи компании в София, които предложиха конкретни възможности за работа. Представители на „ХИТ Макс Хипермаркет“, „Telus International Bulgaria“ и верига магазини „Аванти“ се срещнаха лично с бежанките, за да представят своите компании и наличните свободни позиции. Те отговаряха на въпроси и уговориха часове за интервюта, давайки на жените шанс да започнат нов професионален път в България.



<figure class="wp-block-gallery has-nested-images columns-default is-cropped wp-block-gallery-23 is-layout-flex">
<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="575" data-id="1584" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094714/20220719132838-1024x575.jpg" alt="" class="wp-image-1584" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094714/20220719132838-1024x575.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094714/20220719132838-300x169.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094714/20220719132838-768x432.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094714/20220719132838.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="575" data-id="1583" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094713/20220719124050-16625569558175-1024x575.jpg" alt="" class="wp-image-1583" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094713/20220719124050-16625569558175-1024x575.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094713/20220719124050-16625569558175-300x169.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094713/20220719124050-16625569558175-768x432.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094713/20220719124050-16625569558175.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="575" data-id="1582" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094712/20220719105439-16625568900154-1024x575.jpg" alt="" class="wp-image-1582" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094712/20220719105439-16625568900154-1024x575.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094712/20220719105439-16625568900154-300x169.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094712/20220719105439-16625568900154-768x432.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094712/20220719105439-16625568900154.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>
</figure>



Сесиите от събитието включиха представяне на правата на работещите, дискусии за начините за търсене на легитимна работа и съвети за подготовка за интервюта. Организаторите подчертаха, че познаването на трудовите права и намирането на легална работа са най-добрата защита срещу експлоатация и трафик на хора.



Всички материали от женския кръг са достъпни на български и руски език и могат да бъдат намерени <a href="https://drive.google.com/drive/folders/1WncXpQ2e8D9__KH-iDLG1ZsHyKLw8m5S" target="_blank" rel="noreferrer noopener">тук</a>.



Събитието в подкрепа на украинските бежанци се реализира с любезната подкрепа на Посолството на Република Франция в България.



<figure class="wp-block-image size-full"><img decoding="async" loading="lazy" width="157" height="149" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12094958/logo-fr-embassy.jpg" alt="" class="wp-image-1586"/></figure>

Женски кръг среща в Отворени обятия с украински бежанки

На 7 и 16 юни 2022 г. фондация „Дигнита“ проведе в Ситуационен център <a href="https://opendoors.center/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">„Отворени врати“</a> в София първите два женски кръга за овластяване на украински бежанки. В тях участваха 40 жени, бягащи от войната в Украйна, които се срещнаха с водещи експерти. Срещите бяха насочени към възможностите за трудова интеграция в България и към запознаване с рисковете от трафик на хора с цел трудова експлоатация.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="575" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12003714/20220607112705-1024x575.jpg" alt="" class="wp-image-1573" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12003714/20220607112705-1024x575.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12003714/20220607112705-300x169.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12003714/20220607112705-768x432.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12003714/20220607112705.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure></div>


Обученията се състояха от четири панела, които обхванаха ключови аспекти на интеграцията на украинските жени на българския трудов пазар.



<ul>
<li>Панел 1: Кариерно и личностно ориентиране. В тази част участничките се запознаха и бяха подготвени с полезни съвети за изготвяне на автобиографии и кандидатстване за работа в България.</li>



<li>Панел 2: Държавни услуги за заетост. Специалисти от Агенция по заетостта представиха актуалните услуги, които държавата предоставя за улесняване на достъпа до пазара на труда на украинските бежанци.</li>



<li>Панел 3: Трудово право. Експерти по трудово право запознаха жените с правата и задълженията на работника и работодателя в България.</li>



<li>Панел 4: Рискове от трудова експлоатация. „Дигнита“ информира участничките за съществуващите опасности и рисковете от трафик на хора с цел трудова експлоатация, с които могат да се сблъскат по време на процеса на интеграция.</li>
</ul>


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-full"><img decoding="async" loading="lazy" width="459" height="352" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12003740/received2161238837368520.jpg" alt="" class="wp-image-1574" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12003740/received2161238837368520.jpg 459w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/12003740/received2161238837368520-300x230.jpg 300w" sizes="(max-width: 459px) 100vw, 459px" /></figure></div>


Всички материали от женските кръгове можете да намерите на български и руски език <a href="https://drive.google.com/drive/folders/1WncXpQ2e8D9__KH-iDLG1ZsHyKLw8m5S" target="_blank" rel="noreferrer noopener">тук</a>.



В резултат на женските кръгове „Дигнита“ изготви аналитичен доклад, който систематизира информацията от срещите и ще послужи за подготовка на бъдещи дейности в подкрепа на украинските бежанки. Докладът ще помогне за повишаване на релевантността и ефективността на подкрепата. Можете да го намерите <a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/01/19191814/Women_Circles_Integration_Trafficking_Prevention_BG_2022.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">тук</a>.



Проектът „Жените сред украинските бежанци: Превенция на трафик на хора“ се реализира с подкрепата на Български фонд за жените.

среща с украински бежанки

На 17 май Конституционният съд единодушно допусна за разглеждане искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 329, ал.1 и 2 от Наказателния кодекс (в сила от 1 май 1968 г.). В правоприлагането на този член са открити различия, които често са в ущърб на жертвите на престъпления, включително жертвите на трафик на хора. Позовавайки се на тези разпоредби за т. нар. „безделничество“ или „паразитизъм“, държавата третира жертвите на сексуална експлоатация като обвиняеми, вместо като жертви на престъпление, което ограничава достъпа им до правосъдие и защита.



Това води до редица негативни последствия за уязвимите лица. Трафикантите често държат жертвите си в подчинение, внушавайки им, че държавата и институциите не са на тяхна страна. Подобна съдебна практика затвърждава тези заплахи и прави трафикантите още по-ефективни в контролирането на жертвите. Това води до недоверие в съдебната система и институциите и обезсърчава жертвите от участие в съдебни процеси срещу своите трафиканти, като същевременно ги прави още по-зависими от тях.



Допълнително, доходите, които жертвите генерират под принуда, често не се възвръщат като обезщетения, а се считат за подлежащи на конфискация от държавата. В този смисъл, отстраняването на чл. 329 от Наказателния кодекс се разглежда като важна стъпка за защита правата на жертвите на трафик с цел експлоатация и за възвръщане на доверието им в правосъдието.



В искането на главния прокурор към КС се посочва, че „на основание на&nbsp;разглежданите разпоредби на НК се преследват крайно уязвими слоеве на обществото, като често посредством тяхното преследване и наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията им. Така на практика се създава двойствено отношение към жертвите, което се отразява негативно, както на резултатите от съответните наказателни производства, така и на усилията за предоставяне на законова закрила на тези лица&nbsp;по Закова за борба с трафика на хора, Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно преследване и др”.



Отстраняването на чл. 329 от НК би улеснило също и исковете за обезщетение на жертвите и би ги овластило да свидетелстват свободно. В момента фондация „Дигнита“ предоставя правна помощ на жертва на трафик (Д.К.), която води дело пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за обезщетение за имуществени вреди, които са й отказани на основание, че доходите от сексуални услуги са „неморални“ и не съществува правно основание те да бъдат признати като загуби. В това <a href="https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-210388" target="_blank" rel="noreferrer noopener">дело (№36037/17)</a>, заведено пред ЕСПЧ, Д.К. пледира, че българската законова рамка и съдебна практика не й позволяват да получи справедливо обезщетение за щетите, понесени по време на 9-месечната експлоатация. Искът й за загубени доходи на стойност 22 500 лв., отнети от трафиканта, е отхвърлен и на двете инстанции в България, които се позовават на чл. 329, ал. 2 от НК, според който „пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва&#8230;“



В делото на Д.К. участва като трета заинтересована страна и Експертната група за борба с трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа. ГРЕТА изразява позиция, в която цитира норми от международното и европейското право за обезщетяване на имуществени вреди от трафик на хора и предоставя примери от съдебната практика на други европейски държави.



Изходът от делото в ЕСПЧ е от съществено значение за жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация. Положително решение в полза на Д.К., съчетано с евентуална отмяна на остарелия член 329, би представлявало сериозна стъпка към осигуряване на правата и защитата на силно уязвимите групи. Това би предоставило закрила както на независимите секс работници, които са обект на социално изключване и маргинализация, така и на жертвите на трафик, които са били експлоатирани, но желаят да се освободят и да свидетелстват срещу своите трафиканти.

конституционен съд на българия

Войната в Украйна крие значителни рискове за сигурността и безопасността на хората, които бягат към ЕС и съседните държави извън ЕС. Трафик на хора сред украински бежанци е сериозна заплаха, която започва още от Украйна и продължава отвъд границите на съседните държави членки на ЕС и Молдова. За да защити хората, бягащи от войната, на 11 май 2022 г. Платформата за солидарност на ЕС представи специално разработен План за борба с трафика на хора, насочен към справяне с рисковете и осигуряване на подкрепа за потенциални жертви.



Планът се основава на Стратегията на ЕС за борба с трафика на хора и следва Директивата на ЕС за борба с трафика на хора. В него са заложени пет основни цели:



<ul>
<li>Повишаване на осведомеността относно рисковете от трафик на хора и създаване на специални телефонни линии за помощ;</li>



<li>Засилване на превенцията срещу трафика на хора;</li>



<li>Засилване на правоприлагането и съдебната реакция срещу трафика на хора;</li>



<li>Подобряване на ранното идентифициране, подкрепа и защита на жертвите на трафик на хора;</li>



<li>Справяне с рисковете от трафик в страни извън ЕС, особено в Украйна и Молдова.</li>
</ul>



Горепосочените цели ще бъдат проследявани чрез действия на равнище ЕС и чрез конкретни препоръки към държавите от ЕС. Някои от най-важните препоръки към държавите-членки, които са релевантни за настоящата работа на Фондация „Дигнита“ по превенция и противодействие на трафик на хора сред украинксите бежанци в България, включват:



За повишаване на осведомеността относно рисковете от трафик на хора: &#8211; Предоставяне на постоянна и централизирана официална информация за рисковете от трафик, включително онлайн, на езици, които лицата, бягащи от Украйна, могат да разбират (например &nbsp;украински, руски или английски език) и, за случаите на непридружени и разделени деца, по начин, удобен за децата и подходящ за тяхната възраст; &#8211; Широко разпространение на информацията, например на граничните контролно-пропускателни пунктове, в железопътния и автобусния транспорт, гарите, обществения транспорт, летищата и други транспортни &#8220;възли&#8221;, приюти, приемни и регистрационни центрове, както и чрез социалните медии; &#8211; Информиране на бежанците, работещи в сектори с висок риск от трафик на хора с цел трудова експлоатация, за техните трудови права, съгласно националното и международното право; &#8211; Разработване на дейности за повишаване на осведомеността, насочени към нуждите, които насърчават трафика на хора с цел всички форми на експлоатация; &#8211; Включване на гражданските организации и частния сектор във всички съответни дейности и мерки за повишаване на осведомеността.



За засилване на превенцията срещу трафика на хора: &#8211; Регистриране на всички физически и юридически лица и организации, които предоставят или възнамеряват да предоставят предоставят настаняване и транспорт; &#8211; При спазване на националното законодателство да извършват проверки на сигурността на субектите и лица, които предлагат транспорт или настаняване, или да изискват чисто съдебно минало за извършване на такива дейности; &#8211; Предоставяне на обучение на служителите, работещи на телефонните линии за помощ и в регистрационните центрове, с цел да осъзнаят рисковете от трафика на хора, да подобрят способността си да откриват потенциални жертви на трафик и да ги насочват към подходяща защита, подкрепа и помощ; &#8211; Укрепване на капацитета на всички съответни заинтересовани страни за идентифициране и ограничаване на търсенето на услуги, използвани от жертви на трафик, включително чрез мониторинг на интернет;&nbsp; &#8211; Разработване на мерки за превенция и повишаване на осведомеността, насочени към и в сътрудничество с частния сектор, по-специално с работодателите във високорисковите сектори и онлайн платформи; &#8211; Регистриране на непридружени и разделени деца при първото влизане в ЕС и гаранция, че местонахождението им е известно до пристигането им в страната на местоназначение.



За подобряване на ранното идентифициране, подкрепа и защита на жертвите на трафик на хора:



&#8211; Гарантиране, че механизмите, насочени към ранното идентифициране на жертвите и насочването им към помощ и подкрепа, включително национални механизми за насочване, са въведени и да функционират пълноценно; &#8211; Обучения, съобразени с пола, на всички практикуващи на първа линия, които могат да попаднат в контакт с жертви или потенциални жертви на трафик на хора, като се вземат предвид и специфичните нужди на децата; &#8211; Предоставяне на подходяща информация за наличните услуги на жертви или потенциални жертви на трафик, както и за техните права, като се вземат предвид специфичните за пола и възрастта нужди; &#8211; Осигуряване на програми за дългосрочните нужди на жертвите, включително чрез подкрепа за възстановяването и реинтеграцията им в приемащата държава-членка, в тясно сътрудничество с гражданските организации; &#8211; Осигуряване на вътрешно и трансгранично сътрудничество между националните агенции, отговарящи за процедурите за предоставяне на убежище и временна закрила, граничната охрана, правоприлагащите органи и съдебните органи.



По настоящем Фондация „Дигнита“ работи с украински бежанци по линия на овластяване и превенция на трафик на хора с цел трудова и сексуална експлоатация, както и със специалистите и доброволците, работещи на първа линия, за ранна идентификация на трафик и превенция.



Целия План можете да намерите&nbsp;<a href="https://ec.europa.eu/home-affairs/news/new-anti-trafficking-plan-protect-people-fleeing-war-ukraine-2022-05-11_en" target="_blank" rel="noreferrer noopener">тук</a>.

На първа инстанция, Софийски районен съд отказа да присъди обезщетение за вреди от трафик на хора на жена, която е завела дело срещу ръководителя на организирана престъпна група за трафик и сексуална експлоатация на жени. Делото, заведено от пострадалата, която е предоставяла сексуални услуги в нощен клуб в София, цели да компенсира причинените й щети. Ръководителят на групата и осем негови съучастници са признати за виновни за своята дейност по сексуална експлоатация на жената и други жени, но въпреки това съдът постанови, че тя не може да получи обезщетение.



Съдът мотивира отказа си с две основни основания. Първо, отбелязва се, че жената е избрала сама да извършва секс услуги срещу заплащане, като е търсила такава работа и е приела доброволно условията. Поради това, съдът смята, че тя не може да претендира за претърпени морални вреди като страдания, тревожност или негативни емоции, свързани с дейността й.



Второто основание е позоваване на морални принципи. Съдът се опира на остаряла разпоредба в Наказателния кодекс от 1968 г., която ограничава правото на работоспособни лица да получават доходи по „неморален начин“. Въпреки че предоставянето на секс услуги не е изрично криминализирано, съдът приема, че дейността нарушава морала и поради това отказва на жената правото да претендира за част от доходите, които престъпната група е задържала от нейните услуги. Конкретно, това означава, че организираната група е прибирала 50% от плащанията от клиентите, но съдът отсъжда, че тя няма право да иска възстановяване на тази част от средствата.



Разочарована от съдебното решение и мотивите му, жената подаде жалба до Софийски градски съд, надявайки се на различен изход на втора инстанция. Тя настоява съдът да изложи конкретни аргументи защо възприема дейността й за „неморална“ и да разгледа моралния аспект не само спрямо предлагащите, но и търсещите секс услуги. Според нея в съвременното общество тази презумпция е неуместна и не отразява правата на жертвите на трафик, които са изложени на насилие и експлоатация.



Жената се представлява от адв. Наташа Добрева от фондация „Дигнита“. Фондацията напомня, че в проекта за нов Наказателен кодекс, изработен през 2013г., такова престъпление срещу морала липсва.

An empty courtroom with chairs and a deserted judge's table.

Фондация „Дигнита“ публикува доклад, който анализира предизвикателствата пред идентификацията на жени, жертви на трафик сред секс работнички в България. Документът е изготвен в рамките на проекта „Моето тяло – моите права“, подкрепен от Български фонд за жените, и има за цел да очертае основните рискови фактори и специфични нужди на жените, предоставящи сексуални услуги в България. Докладът насочва вниманието на специалистите към необходимостта от по-задълбочена подкрепа и защита на тази уязвима група.



В резултат на дискусии и интервюта със 17 жени от различни сегменти на проституцията във Враца, Монтана и София, създадохме анализ, който подчертава, че липсата на целенасочени превенционни усилия и негативните обществени нагласи затрудняват разпознаването на жени, които са в капана на трафик с цел сексуална експлоатация. Често тези жени са привлечени от трафиканти с обещания за по-добър доход в страната или чужбина, като сводниците използват тяхната зависимост, бедност и нуждата от средства.



Докладът е структуриран спрямо сегментацията на пазара на секс услуги, като се акцентира на уличната и клубната проституция. Резултатите сочат, че въпреки че една част от жените съобщават за различни форми на насилие, те рядко разпознават себе си като жертви на експлоатация. Силната връзка със сводниците и емоционалната обвързаност, често съчетана с насилие още от детска възраст, водят до нормализиране на насилието като част от ежедневието им.



Според анализа жените, предоставящи сексуални услуги, са лесна мишена за трафикантите, особено в уличния сегмент, където често работят под наблюдението на сводници. В другия разгледан сегмент – клубната проституция, жените работят като танцьорки и често разчитат на клубовете за осигуряване на сигурност, но са изправени пред различни форми на риск и принуда. Независимо от сегмента, тези жени имат нужда от правна и социална помощ, както и от психо-социална подкрепа, за да могат да се откъснат от порочния кръг на експлоатация и насилие.



Докладът подчертава важността на обществения дебат по въпросите на проституцията и предлага разглеждане на възможни модели за защита на проституиращите лица в България, които да включват подкрепа за жените и санкции за потребителите на секс услуги, по примера на съвременните модели за защита в Европа.



Пълния анализ на „Дигнита“ можете да намерите <a href="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2025/01/19085556/Po_Putya_Predizvikatelstva_Identifikatsiya_Jeni_Trafik_Seks_Rabotnichki.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">тук</a>.

Фондация „Дигнита“ реализира теренна инициатива за предотвратяване на трафик и експлоатация в Северозападна България, насочена към жени, предоставящи секс услуги в рискови условия. Инициативата е част от проект „Моето тяло, моите права“, финансиран от Българския фонд за жените и цели да запознае уязвимите групи с опасностите от трафик и експлоатация, като предостави подкрепа и информация за алтернативни възможности.



В България пазарът на секс услуги е разделен на три основни сегмента, всеки със специфична клиентела, място на предоставяне и ценови диапазон на услугите. Най-ниският сегмент включва секс услуги, предлагани на открити публични места като пътища, магистрали, автогари, мостове и улици близо до централните части на града.



В рамките на проекта екипът на „Дигнита“ проведе дискусии с жени, работещи в този уязвим сегмент във Враца, Монтана, на пътя между двата града и на Ботевградско шосе в близост до изхода от София. Голяма част от жените, с които екипът се срещна, имат деца и се занимават със секс услуги, за да осигурят доходи за семействата си. Мъжете често остават с децата, но използват спечелените средства за алкохол или игрални зали, а в много случаи изпълняват и ролята на сводници. Повечето жени са били подложени на насилие, изнасилвания и сексуална експлоатация още в детска възраст и вече възприемат насилието като част от ежедневието си. Освен това, те често са арестувани поради създаване на опасност на пътя. Много от тях изразиха желание да прекратят тази дейност, но финансовата необходимост за издръжка на семействата и децата ги задържа.



<figure class="wp-block-image size-full"><img decoding="async" loading="lazy" width="960" height="720" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11224709/a-15-new-microsoft-powerpoint-presentation-autosaved.jpg" alt="теренна работа със секс работнички за превенция на трафик на хора" class="wp-image-1535" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11224709/a-15-new-microsoft-powerpoint-presentation-autosaved.jpg 960w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11224709/a-15-new-microsoft-powerpoint-presentation-autosaved-300x225.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11224709/a-15-new-microsoft-powerpoint-presentation-autosaved-768x576.jpg 768w" sizes="(max-width: 960px) 100vw, 960px" /></figure>



Част от жените споделиха, че преди са били обект на сексуална експлоатация в чужбина, където са работили за сводници, които са вземали по-голямата част от доходите им. Те се завръщат в България заради кризата с COVID-19, която значително сви пазара на секс услуги, като някои вярват, че тук ще имат по-малки разходи и възможност да работят самостоятелно.



Тази инициатива е част от усилията на фондация „Дигнита“ да предотврати трафика и експлоатацията чрез предоставяне на информация и възможности за подкрепа на жените, изложени на тези рискове, като им помага да намерят алтернативни решения за препитание и устойчивост.

Работа на терен за превенция на трафик на хора сред секс работнички

По покана на френското Министерство на Европа и външните работи, г-жа Камелия Димитрова, основател на фондация „Дигнита“, участва в програмата „<a href="https://www.diplomatie.gouv.fr/en/the-ministry-and-its-network/future-leaders-invitation-programme-pipa/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Покана за бъдещи лидери</a>“. Програмата, ръководена от Центъра за стратегии, анализи и планиране на политики в Париж, има за цел обмен на опит и изграждане на партньорства за международната борба с трафика на хора и насилието, основано на пола. Всяка година тя събира над 75 млади лидери от целия свят, за да се срещнат и обсъдят теми, свързани с глобалната сигурност и права на човека.



Г-жа Димитрова прекара седмица във Франция, като посети Париж и Страсбург в периода 7-11 февруари 2022 г. Там тя се срещна с над 20 представители на френските институции и неправителствени организации, работещи в областта на защитата на жертвите на трафик и борбата с организираната престъпност. В Париж тя проведе значими срещи с представители на държавни институции и водещи експерти, които играят ключова роля в националните стратегии срещу трафика на хора.



Комисар Елвира Ариги, ръководител на Централното бюро за изкореняване на трафика на хора, представи основните тенденции, свързани с трафика на хора във Франция. Комисар Ариги обясни, че голяма част от уличната проституция в страната вече е заменена с предоставяне на сексуални услуги онлайн. Тя представи <a href="https://www.legifrance.gouv.fr/loda/id/JORFTEXT000032396046/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Закона No. 2016-444 от 13 април 2016 г.</a>, който криминализира купуването на сексуални услуги и подпомага хората, които искат да напуснат проституцията. Промените в нормативната уредба овластяват проституиращите лица, като декриминализират проституцията и дават възможност на изход от нея чрез предоставяне на статут на временно пребиваване на граждани на трети страни, на обучения и възможност за заетост, както и на финансова помощ. Г-жа Ариги подчерта, че е в процес промяна на нагласите към проституиращите лица, не само от страна на правоохранителните органи, но и на обществото като цяло.



Г-жа Димитрова разговаря и с г-жа Елизабет Моарон-Бро, генерален секретар на Междуведомствената мисия за защита на жените и борба с трафика на хора, която представи втория Национален план за борба с трафика на хора във Франция. Планът осигурява координация между държавните институции и неправителствения сектор и обединява усилията за защита и подкрепа на жертвите на трафик.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11184918/picture1-16450208081048-706x1024.jpg" alt="" class="wp-image-1517" width="362" height="525" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11184918/picture1-16450208081048-706x1024.jpg 706w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11184918/picture1-16450208081048-207x300.jpg 207w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11184918/picture1-16450208081048.jpg 758w" sizes="(max-width: 362px) 100vw, 362px" /></figure></div>


С Посланик Жан-Клод Брюне, Специален представител на Р. Франция за борба с организираната престъпност, г-жа Димитрова обсъди възможността за представяне на франко-шведския модел за борба с трафика на жени с цел сексуална експлоатация в България. Г-жа Димитрова се срещна с Посланик Делфин Боарон, Постоянен представител на Франция към Обединените нации. Посланик Боарон представи мисията на специалния посланик на Франция по темите на правата на човека.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-full"><img decoding="async" loading="lazy" width="903" height="522" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185140/picture2-16450207416991.jpg" alt="Среща с посланик Жан-Клод Брюне" class="wp-image-1518" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185140/picture2-16450207416991.jpg 903w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185140/picture2-16450207416991-300x173.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185140/picture2-16450207416991-768x444.jpg 768w" sizes="(max-width: 903px) 100vw, 903px" /></figure></div>


Г-жа Димитрова се срещна и с представители на асоциации и неправителсвтени организации, които работят с жертви на трафик с цел сексуална и трудова експлоатация. Обсъдиха се конкретни тенденции и казуси, свързани с български граждани, жертви на трафик, и възможности за сътрудничество между “Дигнита” и френските НПО за предоставяне на подкрепа на пострадали лица. Основна тема на разговор бе и въздействието на закона от 2016 г. върху жените, които проституират във Франция и често са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация.&nbsp;


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-full"><img decoding="async" loading="lazy" width="903" height="681" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185140/picture3-1645020774092.jpg" alt="среща с представители на гражданския сектор, които работят с жертви на трафик с цел сексуална и трудова експлоатация" class="wp-image-1519" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185140/picture3-1645020774092.jpg 903w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185140/picture3-1645020774092-300x226.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185140/picture3-1645020774092-768x579.jpg 768w" sizes="(max-width: 903px) 100vw, 903px" /></figure></div>


В Страсбург г-жа Димитрова се срещна с представители на Съвета на Европа и Европейския съд по правата на човека. На среща с Посланик Кристиан Мюли, председател на Комитета на страните по Конвенцията за борба с трафика на хора и представител на Швейцария, бяха обсъдени препоръките към България за изпълнение на ангажиментите по Конвенцията и ролята на „Дигнита“ в подпомагането на уязвими групи. Г-жа Димитрова акцентира върху усилията на фондацията за предоставяне на правна помощ на жертвите и значението на Швейцарския принос в България за противодействие на трафика на хора и подпомагане на жертвите в периода 2015-2020 година.


<div class="wp-block-image">
<figure class="aligncenter size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="576" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185141/strasbourg-1024x576.jpg" alt="среща с Съвета на Европа и на Европейския съд за правата на човека" class="wp-image-1520" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185141/strasbourg-1024x576.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185141/strasbourg-300x169.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185141/strasbourg-768x432.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11185141/strasbourg.jpg 1280w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure></div>


Тя проведе и срещи с българския посланик към Съвета на Европа, Мария Спасова, и с посланика на Европейската делегация към Съвета на Европа, Меглена Кунева, с които обсъди важността на ефективните партньорства за устойчив успех в международната борба с трафика на хора.

Камелия Димитрова в Министерството на външните работи във Франция

Фондация „Дигнита“ оказва правна помощ на Д.К., жертва на трафик на хора с цел сексуална експлоатация, за да защити правата си пред <a href="https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-210388">Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)</a>. Основният въпрос, по който се води делото, е дали българската правна система осигурява пълно обезщетение за имуществените вреди на жертвите на трафик, когато доходите са от платени сексуални услуги. В случая на Д.К. националният съд е отказал искането й за компенсация, позовавайки се на разпоредби, според които доходите от „неморална дейност“ не подлежат на правна защита.



<h3 class="wp-block-heading">Историята на Д.К. и процесът на експлоатация</h3>



Д.К., жителка на малко село в Северозападна България, страда от биполярно разстройство и е останала без работа, след като е работила като шивачка. В търсене на сигурност, тя се премества при мъж, който първоначално й осигурява подслон и финансова подкрепа. С времето той я убеждава да предлага сексуални услуги, за да могат да се издържат, като сам контролира изцяло доходите и средствата й. Принудително задържана в експлоатация чрез заплахи и контрол върху личната й карта, Д.К. става жертва на трафик. След месеци на злоупотреби тя успява да се свърже с полицията и да се измъкне от ситуацията.



<h3 class="wp-block-heading">Правни предизвикателства пред националния съд</h3>



След инцидента, Д.К. подава иск за компенсация пред българския съд. Тя претендира за 8 000 лв. за неимуществени вреди, причинени от посттравматичното разстройство, което е развила, както и за 22 500 лв. за отнетите доходи по време на деветмесечната експлоатация. През 2017 г. българският съд постановява присъда за извършителя, който получава условна присъда от 3 години и глоба от 4 000 лв., както и задължителна регистрация като безработен в бюрото по труда. Присъдено е и обезщетение от 8 000 лв. за морални вреди.



Въпреки това, искът на Д.К. за материални вреди е отхвърлен. Съдът се позовава на чл. 329, ал. 2 от Наказателния кодекс, според който доходи от неморални дейности не подлежат на правна защита. Тази разпоредба, приета през 1968 г., отразява тогавашното отношение към доходите от платени сексуални услуги.



<h3 class="wp-block-heading">Жалбата до ЕСПЧ и застъпничеството на Д.К.</h3>



След изчерпване на всички възможности за обжалване на национално ниво, Д.К. подава жалба до ЕСПЧ. Тя аргументира, че българската правна рамка и съдебната практика не й позволяват да получи пълно обезщетение за вредите от трафика. В жалбата си, Д.К. посочва, че чл. 329, ал. 2 от Наказателния кодекс противоречи на основните права на жертвите на трафик и остарялата разпоредба пречи на ефективната защита. Подобна позиция заема и <a href="https://www.coe.int/en/web/anti-human-trafficking/greta" target="_blank" rel="noreferrer noopener">ГРЕТА</a>, орган на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, който участва като трета страна в делото. ГРЕТА представя международни примери, в които жертвите на трафик получават обезщетение за отнети доходи.



<h3 class="wp-block-heading">Становището на българското правителство</h3>



През 2021 г. жалбата на Д.К. е комуникирана на българското правителство за отговор. Според тях принципно жертвите на трафик могат да претендират за обезщетение за всички вреди, но те поддържат, че това не се отнася за случаите на трафик с цел сексуална експлоатация.



<h3 class="wp-block-heading">Потенциалното значение на делото пред ЕСПЧ</h3>



Изходът от делото пред ЕСПЧ може да бъде от решаващо значение за бъдещето на законодателството, свързано със защитата на жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация в България. Положително решение би задължило България да преразгледа съответствието на чл. 329, ал. 2 от Наказателния кодекс с международните стандарти за правата на човека. Това може да доведе до премахване на една остаряла разпоредба, която пречи на жертвите на трафик да претендират обезщетение за доходите, отнети по време на експлоатацията, и би подкрепило усилията за защита и реинтеграция на жертвите.



Повече подробности за казуса са налични на <a href="https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-210388">официалния сайт на ЕСПЧ</a>. Жалбоподателката се представлява от адв. Наташа Добрева, а правната помощ е осигурена по проект, финансиран от <a href="https://bgfundforwomen.org/">Българския фонд за жените</a>.



<figure class="wp-block-image is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11181042/logojpeg-04.jpg" alt="" class="wp-image-1509" width="284" height="113" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11181042/logojpeg-04.jpg 886w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11181042/logojpeg-04-300x120.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11181042/logojpeg-04-768x307.jpg 768w" sizes="(max-width: 284px) 100vw, 284px" /></figure>

Европейски съд за правата на човека

Фондация „Дигнита“ стартира програма за превенция на трафик на хора сред секс работнички в България. Инициативата е насочена към жени, предоставящи сексуални услуги срещу заплащане, които са изключително уязвими към трафик с цел сексуална експлоатация. В рамките на проекта „Моето тяло, моите права“, финансиран от <a href="https://bgfundforwomen.org/bg/2021/07/16/finalisti-feminizam-v-deistvie/">Българския фонд за жените</a>, екипът на фондацията ще проведе срещи с жени в северозападна България, за да ги запознае с техните права и да им помогне да разпознават и избягват схемите на експлоатация.



Жените, които предоставят сексуални услуги, често стават мишени на трафиканти, които ги примамват с обещания за големи възнаграждения и сигурност, ако работят за тях. В други случаи, те са насилствено принуждавани да работят под контрола на сводници. След като попаднат в капан на експлоатация, трафикантите отнемат значителна част от приходите им, принуждават ги да работят в извънредни и нездравословни условия и упражняват психическо и физическо насилие, за да ги задържат в схемата.



В България проституцията не е криминализирана, но съществува възможност секс работничките да бъдат наказвани за придобиване на доходи чрез дейности, смятани за неморални. Това увеличава тяхната уязвимост, тъй като сводниците ги манипулират с обещания за защита от преследване и наказание. Северозападна България е най-бедният регион в страната, и много жени от този район избират секс работата като временна професия. Въпреки това, от тази дейност често се облагодетелстват други хора, а не самите жени, които предоставят услугите.



От началото на септември екипът на „Дигнита“ ще работи директно с групи жени във Враца, Видин и София. Целта е да им предостави информация за достъпа до съд, възможностите за претендиране на обезщетение и други основни права. Жените ще получат безплатни консултации и правно представителство в случай, че са попаднали в схема на трафик с цел сексуална експлоатация. Тази инициатива за превенция на трафик на хора сред секс работнички има за цел да им помогне да излязат от клопката на експлоатацията и да защитят правата си.



Част от инициативата включва и застъпничество пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото W. срещу България. Основната цел на това дело е ЕСПЧ да задължи България да премахне административните и наказателни санкции върху секс работничките, като по този начин гарантира, че те имат право на защита и достъп до средствата, които заработват. Ако делото бъде спечелено, неговото решение ще има национално значение и може да доведе до реална промяна в защитата на правата на секс работничките в страната.

Фондация „Дигнита“, с подкрепата на посолствата на Франция и Нидерландия, проведе обучение за превенция на насилието в Галиче. Събитието беше посветено на паметта на Андреа, млада жертва на насилие от селото, и събра двадесет жени, готови да научат повече за защитата срещу насилие, основано на пола (вижте видео от обучението&nbsp;<a href="https://www.youtube.com/watch?v=lDJK5MyQiEY&amp;t=10s">тук</a>).


<div class="wp-block-image">
<figure class="alignright size-large is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11142155/9img0158-667x1024.jpg" alt="" class="wp-image-1479" width="403" height="619" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11142155/9img0158-667x1024.jpg 667w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11142155/9img0158-195x300.jpg 195w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11142155/9img0158-768x1180.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11142155/9img0158.jpg 787w" sizes="(max-width: 403px) 100vw, 403px" /></figure></div>


„Пандемията увеличи значително случаите на насилие над жени, основано на пола. Увеличават се и случаите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация – една от най-тежките форми на насилие над жени, основано на пола. При все това в малките населени места тези теми остават табу. В името на жените, пострадали или загубили живота си от насилие, основано на пола, важно е да говорим. Важно е да се изправим срещу този проблем“, каза Камелия Димитрова, Изпълнителен директор на фондация „Дигнита“.



„Тук сме, за да&nbsp;се научим да разпознаваме потенциални насилници и да можем да реагираме навреме като окажем помощ и подкрепа. Хората, свидетели на насилие,&nbsp;да предприемат адекватни действия, защото оставам с впечатлението, че масово смятаме поведението на насилниците като нормален начин на живот, вместо за проблем, какъвто всъщност е“ сподели Евелина Димитрова, съорганизатор на събитието.



„Научих, че Галиче е с дълга история и че вероятно е съществувало селище тук още през каменната ера… И по-натам, според легендите, Галиче е било толкова известно, че представители на Османската империя избягвали да нощуват тук, защото се страхували дали ще осъмнат живи. Научих, че в съвременните времена Галиче се свързва и с една травмираща история на насилие над жена. Заради това, съвместно с френските ни колеги, приветствахме инициативата на „Дигнита“ да овласти жените от село Галиче да разпознават насилието, основано на пола,“ каза Н.Пр. Беа Тъшър, посланик на Кралство Нидерлания в България.



Участничките приветства и Н.Пр. Флоранс Робин: “Кой би могъл да си представи преди няколко десетилетия присъствието на две посланички, подчертавам жени – посланички, в село Галиче? Но присъствието ми тук е не само символично, но и доказателство за моя твърд ангажимент в борбата срещу всяка форма на насилие над жени.&nbsp;Знам, че за съжаление кризата Covid-19 се отрази много негативно на състоянието на жените и много от тях пострадаха в този период. Но мога да повторя думите на г-жа Регнър, председател на Комисията за правата на жените и равенството между половете на ЕС „Жените не само могат да преодолеят всяка криза, но и са в челните редици на бъдещата политика. Нека най-накрая превърнем 21 век във век на жените ”.



В рамките на обучението, г-жа Анна Николова, психолог с дългогодишен опит в подпомагането на жени, жертви на насилие, очерта основни белези на поведението на насилника. Когато партньорът следи и се опитва да контролира жената до него, когато се опитва да я откъсне от приятели и близки, когато я обижда и заплашва, то тогава можем да очакваме, че той рано или късно ще прояви и физическо насилие, сподели г-жа Николова. Тя още подчерта, каква би следвало да бъда първата реакция на жената, претърпяла физическо насилие от нейния партньор. Адв. Наташа Добрева, специализирала в наказателното право и защита на жертвите, сподели какви са правните механизми, чрез които жените, претърпели физическо насилие, могат да потърсят възмездие.



Адв. Добрева разясни и механизмите за защита на жените по закона за борба с домашното насилие. Тя сподели, че в Европа, една от всеки три жени е била подложена на някаква форма на физическо или сексуално посегателство от навършването на 15-годишна възраст. Ето защо не бива да се срамуваме, ако сме станали жертва на насилие, а да потърсим правата си.



Г-жа Камелия Димитрова сподели за механизмите за въвличане в една от най-тежките форми на насилие основано на пола – трафика на хора, с цел сексуална експлоатация. 97% от жертвите на трафик на хора, с цел сексуална експлоатация са жени. Г-жа Димитрова очерта профила и поведението на трафикантите, като представи и най-типичния начин на набиране на жертвите. Трафикантите проучват предварително жертвата и целят да спечелят нейното доверие. Обсипват ги с подаръци и с внимание, докато не влязат в интимна връзка с набелязаното момиче. Следва прехвърляне през граница или в друго населено място и принудителна проституция. Г-жа Димитрова очерта основните индикатори, които показват, че дадено момиче е в риск от трафик с цел сексуална експлоатация. Г-жа Добрева даде съвет какво да направим, ако считаме, че ние или наш близък е станал жертва на престъплението и очерта основните права на пострадалите от трафик лица. Участничките получиха и кратък обучителен модул, който да им помага при ранното разпознаване на насилието, основано на пола. В книжката са разписани и основните механизми за защита на жените, жертви на насилие, основно на пола и на трафик на хора с цел сексуална експлоатация.



<figure class="wp-block-gallery has-nested-images columns-default is-cropped wp-block-gallery-25 is-layout-flex">
<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="683" data-id="1485" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144834/1stimg0020-16263828526071-1024x683.jpg" alt="Обучение на жени от село Галиче" class="wp-image-1485" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144834/1stimg0020-16263828526071-1024x683.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144834/1stimg0020-16263828526071-300x200.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144834/1stimg0020-16263828526071-768x512.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144834/1stimg0020-16263828526071.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="683" height="1024" data-id="1486" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144835/2ndimg0080-683x1024.jpg" alt="Обучение на жени от село Галиче" class="wp-image-1486" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144835/2ndimg0080-683x1024.jpg 683w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144835/2ndimg0080-200x300.jpg 200w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144835/2ndimg0080-768x1152.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144835/2ndimg0080.jpg 800w" sizes="(max-width: 683px) 100vw, 683px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="683" height="1024" data-id="1487" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144836/3rdimg0082-683x1024.jpg" alt="Обучение на жени от село Галиче" class="wp-image-1487" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144836/3rdimg0082-683x1024.jpg 683w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144836/3rdimg0082-200x300.jpg 200w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144836/3rdimg0082-768x1152.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144836/3rdimg0082.jpg 1000w" sizes="(max-width: 683px) 100vw, 683px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="683" data-id="1488" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144837/4rthimg0014-1024x683.jpg" alt="Обучение на жени от село Галиче" class="wp-image-1488" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144837/4rthimg0014-1024x683.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144837/4rthimg0014-300x200.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144837/4rthimg0014-768x512.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144837/4rthimg0014.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="683" data-id="1489" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144838/5img0148-16263830364575-1024x683.jpg" alt="Обучение на жени от село Галиче" class="wp-image-1489" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144838/5img0148-16263830364575-1024x683.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144838/5img0148-16263830364575-300x200.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144838/5img0148-16263830364575-768x512.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144838/5img0148-16263830364575.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="683" data-id="1490" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144839/6img0070-1024x683.jpg" alt="Обучение на жени от село Галиче" class="wp-image-1490" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144839/6img0070-1024x683.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144839/6img0070-300x200.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144839/6img0070-768x512.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144839/6img0070.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>



<figure class="wp-block-image size-large"><img decoding="async" loading="lazy" width="1024" height="683" data-id="1491" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144840/8img0063-1024x683.jpg" alt="Обучение на жени от село Галиче" class="wp-image-1491" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144840/8img0063-1024x683.jpg 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144840/8img0063-300x200.jpg 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144840/8img0063-768x512.jpg 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2021/07/11144840/8img0063.jpg 1500w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px" /></figure>
</figure>



След обучението, екип от професионалисти към „Дигнита“ ще продължи да работи по конкретни случаи на насилие, основано на пола и ще консултира участничките по конкретни казуси.



Инициативата се реализира в рамките на проект&nbsp;“I Rise”&nbsp;Овластяване на момичета от с. Галиче за разпознаване на насилието, основано на пола, финансиран от посолствата на Република Франция в България и на посолството на Кралство Нидерландия в България.

violence prevention Galiche village women sitting together

Фондация Дигнита стартира инициатива за обучение в село Галиче, насочена към овластяване на момичета и млади жени. Чрез тази програма те ще придобият умения за разпознаване на насилие, основано на пола, и предотвратяване на трафика на хора с цел сексуална експлоатация. Нашата цел е да помогнем на местната общност да се справи с тези сериозни предизвикателства, като създадем устойчива мрежа за подкрепа и защита.



Кризата с COVID-19 изостря риска от насилие основано на пола, като най-уязвими са момичетата и жените от маргинализирани групи и етнически малцинства. Според <a href="https://www.unicef.org/bulgaria/documents/covid-19-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8" target="_blank" rel="noreferrer noopener">данни на УНИЦЕФ</a>, всяка трета жена в света е преживявала физическо и/или сексуално насилие от страна на интимен партньор или сексуално насилие от страна на друг извършител. В повечето случаи става въпрос за насилие от страна на интимен партньор.



В България, само през първите 5 месеца на 2021 година, 6 жени са убити от своя партньор или съпруг. Въпреки че липсва официална статистика за случаите на домашно насилие, неправителствени организации, които работят с жертви сочат,&nbsp;че случаите на физическо и вербално домашно насилие в България са се увеличили с 80%&nbsp;след започването на пандемията.&nbsp;Най-сериозен ръст е отбелязан по време на рестриктивните&nbsp;от средата на март до средата на май миналата година.



Една от тежките форми на насилие над жени основано на пола е трафика на хора с цел сексуална експлоатация. В България 87% от жертвите на трафик са жени, 95 % от жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация са момичета и жени, които най-често произхождат от малки населени места, с високи степени на бедност, безработица и маргинализация на малцинства. Икономическия ефект на пандемията, както и нарастващите нива на домашно насилие, водят до повишаване на риска от трафик на хора с цел сексуална експлоатация.



При все това, в малките населени места, темите “насилие основано на пола”, “трафик на хора с цел сексуална експлоатация” най-често са теми табу. И докато за тези явления рядко се говори, момичетата и жените не са застраховани от тези тежки форми на насилие.



Галиче е малко селце в Дунавската равнина, с около 1700 жители и история, богата с антични предания и тракийски съкровища, които сочат че мястото е било кръстопът през римско време. Съвременната му история, обаче, е белязана от най-тежкото насилие основано на пола извършено върху момиче, изнасилено и убито от свой съселянин през 2020г. Разтърсващите събития, както и неблагоприятните влияния, оказани от пандемията по отношение на насилието основано на пола, мотивира фондация „Дигнита“ да потърси сътрудничество с представители на общността, за да окаже подкрепа на момичетата и жените в населено място.



В рамките на инициатива, финансирана от посолствата на Франция и Холандия в България, фондация „Дигнита“ си поставя за цел да работи съвместно с момичета и млади жени от общността в Галиче, за да им помогне да разпознават на ранен етап признаците на насилие срещу жени, основано на пола. Заедно с неформални младежки лидери от село Галиче, екип на „Дигнита“ ще идентифицира момичета и жени, които имат мотивация да задълбочат познанията си в темата „насилие основано на пола и трафик с цел сексуална експлоатация“.



Чрез проведено обучение за обучители, проектът си поставя за цел да овласти млади жени и момичета от уязвима група в с. Галиче да разпознават насилието над жените, основано на пола, като разгледат в дълбочина и една специфична форма:  трафик, с цел сексуална експлоатация. Чрез специално изготвени обучителни модули, инициативата цели да обучи обучители и да изгради техните умения да разпознават признаци на насилие в ранен етап, както ги подготви да разпознават и да използват механизмите за подкрепа на момичета и жени жертви на насилие основано на пола и трафик на хора с цел сексуална експлоатация.  



Проектът цели да развие знания и умения на момичета и жени от село Галиче, като по този начин ги извади от ситуация на потенциални жертви на насилие и трафик на хора и ги овласти да предпазят себе си и свои близки и роднини. В обучението ще участват 20 момичета и жени от български и ромски произход, на възраст между 18-35 години, живеещи в село Галиче.



След проведеното обучение, „Дигнита“ ще продължи да работи с момичетата и жените от село Галиче, като разглежда и консултира конкретни казуси, свързани с насилието основано на пола и трафика на хора с цел сексуална експлоатация. Предвидените консултации целят подпомагането на конкретни случаи на насилие, основано на пола с високо квалифицирана социална, психологическа и правна помощ. В рамките на проекта ще бъде създаден кратък документален видео материал, който ще отрази проведеното обучение и ще покаже потенциалът на момичетата и младите жени да се противопоставят на насилието, основано на пола.



Проектът, на стойност 12 801 лева, се изпълнява с финансовата подкрепа на Посолство на Република Франция в България и Посолство на Кралство Нидерландия в България.



<figure class="wp-block-image size-large is-resized"><img decoding="async" loading="lazy" src="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11113006/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-1024x446.png" alt="" class="wp-image-1456" width="358" height="156" srcset="https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11113006/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-1024x446.png 1024w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11113006/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-300x131.png 300w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11113006/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-768x334.png 768w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11113006/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-1536x669.png 1536w, https://d2n14n6fbtpdpz.cloudfront.net/wp-content/uploads/2024/11/11113006/roknlogo2rgbpos-op-kleurxen-2048x892.png 2048w" sizes="(max-width: 358px) 100vw, 358px" /></figure>



Според Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие от 2011 г., терминът&nbsp;насилие срещу жени, основано на пола&nbsp;се разбира като нарушение на човешките права и форма на дискриминация срещу жените. Терминът&nbsp;означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или&nbsp;има риск&nbsp;да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически негативни последици или страдание за жените, включително и заплахите за такива действия, принудата&nbsp;или произволното&nbsp;лишаване от свобода, независимо дали това се случва в&nbsp;професионалния или в личния живот.

Очакваното въздействие на пандемията&nbsp;COVID-19&nbsp;върху престъплението трафик на хора дискутирахме днес с&nbsp;Посланика на конфедерация Швейцария у нас Мюриел Берсе Коен.



Икономическата криза и очакваното нарастване на безработица ще принудят много хора да рискуват, за да обезпечат своето препитание, което би могло да доведе до трафик и експлоатация. По време на периодите на карантина и рестриктивни мерки, стратегиите за набиране и експлоатация на жертви през интеренет стават все по-актуални. В допълнение, повишеното присъствие на децата в онлайн пространстрвото ги излага на рискове от въвличане в детска порнография и сексуална експлоатация.



Това са някои от предизвикателствата породени от кризата в глобален мащаб. Социалният елемент на кризата предстои да бъде усетен и измерен, съгласихме се с посланик Мюриел Берсе Коен. От взаимен интерес са темите за възможностите за участие на частния сектор в реинтеграция на жертви на трафик, както и във въвеждане на политики и практики, които защитават правата на служителите и не допускат експлоатация по веригите на доставки.



В рамките на <a href="https://antitraffic.government.bg/bg/projects/7-shveytsarsko-%E2%80%93-balgarsko-satrudnichestvo-za-identifikatsiya-i-dalgosrochno-podpomagane-na-detsa-i-vazrastni-zhertvi-na-trafik-na-hora" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Българо-швейцарската програма</a> за сътрудничество за борба с трафика на хора изпълнявана между 2015-2019 г,. Швейцария подпомогна противодействието на трафика на хора в България с 1 863 477&nbsp;франка. Подкрепата бе насочена в областите превенция на престъплението, подпомагане на пострадалите лица и подобряване на сътрудничеството между двете страни.

Камелия Димитрова и Мюриел Берсе Коен

Пандемията COVID-19 има пагубно влияние върху българското общество като цяло, но засегна непропорционално уязвими групи, задълбочавайки икономическите различия и намалявайки капацитета на правителствата и гражданското общество да окажат подкрепа на нуждаещите се хора. Жертвите на трафик на хора и лицата със зависимости към наркотици са две от тези уязвими групи.



<a href="https://https//www.unido.org/stories/coronavirus-economic-impact-26-may-2020" target="_blank" rel="noreferrer noopener">ООН</a>&nbsp;предупреждава, че икономическата криза, предизвикана от избухването на пандемията COVID-19, оказва вредно въздействие върху икономиките, независимо от тяхното ниво на доходи. Икономическата криза неизбежно води до нарастване на случаите на трафик на хора, тъй като трафикантите разполагат с достатъчно възможности да наемат хора, които са изгубили своята работа и са склонни да предприемат рискована миграция. Икономическата криза, свързана с COVID-19, доведе едновременно до увеличаване на уязвимостта към трафик на рискови групи, като малцинства в неравностойно положение, хора, живеещи в бедност и такива, които нямат умения и квалификации. Същевременно,&nbsp;<a href="https://www.unodc.org/documents/Advocacy-Section/HTMSS_Thematic_Brief_on_COVID-19.pdf" target="_blank" rel="noreferrer noopener">UNODC</a>&nbsp;предупреждава, че мерките, свързани с карантината водят до затягане на кръга на трафика около хората, които вече са обект на експлоатация, тъй като ограничават техните възможности за движение и бягство от трафикантите, това да сигнализират органите на реда и да потърсят помощ от институции или организации, предоставящи необходимите услуги.&nbsp;



Световната здравна организация наблюдава нарастване на нивото на страх, тревога и безпокойство, както и общо влошаване на психичното здраве, провокирани от заплахата от пандемията и наложените необходими мерки, свързани с ограничаване на движението. СЗО предупреждава за очаквано нарастване на нивото на употреба на алкохол и наркотици, заради рестриктивните мерки.&nbsp;Възможно е да се очаква повишение употребата на наркотици, тъй като хората се сблъскват с проблеми, свързани със справяне със загуба на работа или хора, които обичат.&nbsp;



Пандемията доведе до увеличаване на риска от експлоатация и употреба на наркотици, като същевременно намали възможностите на правителства и гражданско общество да помогнат на нуждаещите се: хора, които са жертви на трафик и такива, със зависимости към наркотици. Социалните служби, предоставящи помощ на представителите на тези две групи или преустановиха дейност (както е в случая с Розовата къща – единственият център, предлагащ помощ на злоупотребяващите с наркотици), или бяха принудени да спрат да приемат нови жертви за определен период от време – какъвто е случая с държавните приюти за жертвите на трафик и кризисните центрове за жертви на домашно насилие и трафик на хора. Очакваните нови вълни на пандемията вероятно ще доведат до допълнителни предизвикателства в осигуряването на подпомагане на жертвите на трафик и лицата, употребяващите наркотици.



Въпреки че тези две групи изглеждат самостоятелно обособени, в действителност има припокриване между тях, което засилва тяхната уязвимост. <a href="https://www.google.com/aclk?sa=l&amp;ai=DChcSEwjg3e3e8oTgAhXDZIYKHRPaCqMYABAAGgJ2dQ&amp;sig=AOD64_0klUs-Gl7cKd9pE2K7NEq4APOUqQ&amp;q=&amp;ved=2ahUKEwjIoOne8oTgAhWoxFkKHUU8CwsQ0Qx6BAgEEAE&amp;adurl=" target="_blank" rel="noreferrer noopener">Polaris Project</a> съобщава, че около 15 % от оцелелите жертви на трафик на хора, участвали в изследване през 2014 г., са признали за злоупотреба с психоактивни вещества. Според <a href="https://www.traffickingmatters.com/2017-federal-human-trafficking-report/" target="_blank" rel="noreferrer noopener">2017 Federal Human Trafficking Report</a>, трафикантите са се възползвали от проблемите на жертвите, свързани със злоупотреба с психоактивни вещества в една трета от активните криминални случаи на трафик с цел сексуална експлоатация през 2017 г. 



В едно изследване е изказано предположение, че тези случаи може да са много повече, като 84 % от оцелелите жертви на трафик с цел сексуална експлоатация съобщават за злоупотреба с психоактивни вещества по време на тяхната виктимизация, а 25 % признават конкретно за употреба на хероин. Данни за България няма, но от дискусията с клиентите на Розовата къща разбрахме, че голяма част от тях са се сблъсквали с различни форми на експлоатация. Тъй като хората със зависимости са обект на дискриминация от работодатели, те са още по-лесно достъпни до трафикантите, които злоупотребяват с и насърчават техните зависимости.



По този начин кризата COVID-19 оказа пряко влияние върху хората, употребяващи наркотици и жертвите на трафик, но също така и на връзката им с обществото като цяло. От една страна, пандемията осигури на трафикантите на хора и наркотици по-голямо предлагане на потенциални жертви – както злоупотребяващи с наркотици, така и жертви на трафик на хора едновременно. За съжаление, докато нелегалният бизнес процъфтява, обществената толерантност спрямо жертвите често намалява. Това е особено вярно по отношение на злоупотребяващите с наркотици, както става ясно от един скорошен обществен&nbsp;<a href="https://bntnews.bg/bg/a/mezhdu-nedovolstvoto-na-khorata-i-problema-na-narkozavisimite" target="_blank" rel="noreferrer noopener">протест</a>&nbsp;срещу откриването на център за лечение на наркозависими в един от софийските квартали. Докато жертвите на трафик на хора са защитени от редица международни конвенции, съществува дискриминация спрямо онези, произхождащи от маргинализирани малцинствени групи.&nbsp;&nbsp;



В този контекст са необходими по-задълбочени познания, за да се оцени отражението на COVID-19 върху тези уязвими групи и да се определи тяхното припокриване, особено в България. Подобен анализ би подпомогнал както стратегиите за превенция и тяхното насочване към уязвими групи, така и по-ефективната подкрепа на жертвите на трафик, с оглед на техните специфични нужди.

Man from the back in the subway. People in metro

Политика за защита правата на децата на Фондация Дигнита

Последни Новини:

Когато децата изчезват в системата: поглед към трафика в сянка

Обучения за противодействие на трафика на хора с цел трудова експлоатация като ключ към разпознаване и превенция на трафик на хора

Нови данни от Евростат за трафика на хора в Европейския съюз