Преход без подкрепа: как младежите, напускащи алтернативна грижа, попадат в риск от експлоатация

Преходът към самостоятелен живот е труден за всеки млад човек. Обикновено той се случва постепенно – с подкрепа от близки, време за грешки и възможност да се учиш в движение. За част от младите хора в България обаче този преход започва рязко и без „мрежа за сигурност“.

Всяка година около 200 младежи напускат алтернативна грижа – като центрове за настаняване от семеен тип или приемни семейства. За много от тях това е единствената среда, в която са израснали. И точно в момента, в който навършват пълнолетие, подкрепата, на която са разчитали, рязко намалява или изчезва.

Така преходът към самостоятелен живот започва с натиск – да намериш работа, да си осигуриш доход и място за живеене, често без подкрепяща среда, без спестявания и без човек, към когото да се обърнеш.

В този контекст рискът от експлоатация не се появява внезапно, а се натрупва. Четвъртият доклад на GRETA за България посочва младежите в алтернативна грижа като конкретна уязвима група, особено в периода на преход към самостоятелен живот. В същото време формите на експлоатация се разширяват – от сексуална и трудова до криминална, а начините за въвличане стават все по-трудни за разпознаване.

И въпреки това младежите, напускащи алтернативна грижа, рядко се разглеждат като отделна рискова група в перките за превенция и подкрепа. Те често се оказват сами точно в най-критичния период от живота си и започват самостоятелния си път с натрупани уязвимости – икономически, социални и емоционални.

Подготовката за напускане съществува като изискване, но често остава формална. А след това подкрепата е ограничена, краткосрочна или изцяло липсва.

Към икономическата несигурност често се добавят и емоционални фактори. Много от тези младежи са преживели загуба, чести смени на среда и липса на стабилна връзка с възрастен. Това създава силна нужда от принадлежност и приемане – нещо, което може лесно да бъде използвано.

В повечето случаи трафикът на хора не започва с насилие. Той започва с доверие – с помощ, с връзка, с човек, който изглежда като подкрепа. Постепенно тази „подкрепа“ може да се превърне в зависимост и контрол.

Именно така често започва експлоатацията. В такива моменти „бързите решения“ започват да изглеждат като единствен изход – работа без договор, предложение от познат, възможност за заминаване в чужбина, обещание за по-добър живот.

Всичко това показва, че рискът от трафик на хора не е резултат от едно решение или „грешен избор“. Той е резултат от натрупване – на липса на подкрепа, на ограничени възможности и на необходимостта да се оцелява в несигурна среда.

Какво е необходимо

Ако искаме да намалим риска от трафик на хора е важно да променим начина, по който мислим за превенцията. Процес, който започва рано и продължава след напускането на системата.

Превенцията трябва да започва още преди напускането на грижа. Това означава целенасочена работа с младежите по теми, които често остават встрани – как да разпознават рискови предложения за работа, какви са трудовите им права, как да търсят легална заетост и как да вземат информирани решения, включително при заминаване в чужбина. Тези умения са основна защита срещу експлоатация.

Подкрепата не трябва да спира на 18 години. Най-критичният период е именно след напускането на грижа, когато младежите са изправени пред реални и спешни нужди – жилище, доход, ориентация в системите. В този момент липсата на подкрепа често води до търсене на бързи решения. Затова са нужни устойчиви форми на подкрепа – достъпно жилище, менторство, социална и психологическа подкрепа, които да са налични в първите месеци и години след напускането.

Необходима е по-добра връзка между системите. В момента подкрепата за тези младежи често е разпокъсана – социални услуги, закрила на детето, механизми за противодействие на трафика на хора работят паралелно, но не винаги координирано. По-добрият обмен на информация, съвместните обучения и координираните действия могат да помогнат за по-ранно разпознаване на риска и по-ефективна подкрепа.

Важно е превенцията да стане част от индивидуалната работа с всеки млад човек. Темата за риска от експлоатация и трафик на хора рядко се разглежда системно в индивидуалните планове за подкрепа. А именно там има възможност да се работи конкретно – според нуждите, ситуацията и средата на всеки младеж.

Подходът трябва да бъде овластяващ.

Това означава да не гледаме на младите хора само като на „уязвими“, а като на хора, които могат да вземат решения, когато имат нужната подкрепа и информация. Индивидуалното менторство, практическите умения и изграждането на увереност намаляват зависимостта от случайни и рискови източници на помощ.

Какво правим ние

В отговор на този проблем, Фондация „Дигнита“ работи целенасочено за превенция на риска от трафик на хора сред  младежи, напускащи алтернативна грижа. С подкрепата на Български фонд за жените през 2025 г. проведохме пилотно обучение в София, в които се включиха директори, социални работници и психолози от Центрове за настаняване от семеен тип, Центрове за обществена подкрепа и Кризисен център за деца, жертви на трафик.

Превенцията започва от хората, които имат пряк контакт и влияние върху младите хора. Важно е те да разпознават ранните сигнали за риск, да умеят да говорят с младежите за експлоатация и да работят по теми като трудови права, рискова миграция и безопасно търсене на работа.

Затова насочваме усилията си както към професионалистите в системата, така и към бъдещите специалисти. Стартирахме менторска програма за обучение на студенти втори курс в Софийски университет, специалност „Социална педагогика“, с цел да изградим знания, умения и чувствителност към темата още в началото на тяхното професионално развитие.

Паралелно с това работим и за по-голяма видимост на проблема чрез създаване на анализи и осветяване на празнината между системата на грижа и реалния самостоятелен живот, в която много млади хора остават без достатъчна подкрепа.

Настоящият проект се реализира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.