„Дигнита“ подкрепя жертва на трафик на хора с правна помощ пред Европейския съд по правата на човека

Европейски съд за правата на човека
Автор: Dignita FoundationПубликувано: преди 5 години
Сподели:

Фондация „Дигнита“ оказва правна помощ на Д.К., жертва на трафик на хора с цел сексуална експлоатация, за да защити правата си пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Основният въпрос, по който се води делото, е дали българската правна система осигурява пълно обезщетение за имуществените вреди на жертвите на трафик, когато доходите са от платени сексуални услуги. В случая на Д.К. националният съд е отказал искането й за компенсация, позовавайки се на разпоредби, според които доходите от „неморална дейност“ не подлежат на правна защита.

Историята на Д.К. и процесът на експлоатация

Д.К., жителка на малко село в Северозападна България, страда от биполярно разстройство и е останала без работа, след като е работила като шивачка. В търсене на сигурност, тя се премества при мъж, който първоначално й осигурява подслон и финансова подкрепа. С времето той я убеждава да предлага сексуални услуги, за да могат да се издържат, като сам контролира изцяло доходите и средствата й. Принудително задържана в експлоатация чрез заплахи и контрол върху личната й карта, Д.К. става жертва на трафик. След месеци на злоупотреби тя успява да се свърже с полицията и да се измъкне от ситуацията.

Правни предизвикателства пред националния съд

След инцидента, Д.К. подава иск за компенсация пред българския съд. Тя претендира за 8 000 лв. за неимуществени вреди, причинени от посттравматичното разстройство, което е развила, както и за 22 500 лв. за отнетите доходи по време на деветмесечната експлоатация. През 2017 г. българският съд постановява присъда за извършителя, който получава условна присъда от 3 години и глоба от 4 000 лв., както и задължителна регистрация като безработен в бюрото по труда. Присъдено е и обезщетение от 8 000 лв. за морални вреди.

Въпреки това, искът на Д.К. за материални вреди е отхвърлен. Съдът се позовава на чл. 329, ал. 2 от Наказателния кодекс, според който доходи от неморални дейности не подлежат на правна защита. Тази разпоредба, приета през 1968 г., отразява тогавашното отношение към доходите от платени сексуални услуги.

Жалбата до ЕСПЧ и застъпничеството на Д.К.

След изчерпване на всички възможности за обжалване на национално ниво, Д.К. подава жалба до ЕСПЧ. Тя аргументира, че българската правна рамка и съдебната практика не й позволяват да получи пълно обезщетение за вредите от трафика. В жалбата си, Д.К. посочва, че чл. 329, ал. 2 от Наказателния кодекс противоречи на основните права на жертвите на трафик и остарялата разпоредба пречи на ефективната защита. Подобна позиция заема и ГРЕТА, орган на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, който участва като трета страна в делото. ГРЕТА представя международни примери, в които жертвите на трафик получават обезщетение за отнети доходи.

Становището на българското правителство

През 2021 г. жалбата на Д.К. е комуникирана на българското правителство за отговор. Според тях принципно жертвите на трафик могат да претендират за обезщетение за всички вреди, но те поддържат, че това не се отнася за случаите на трафик с цел сексуална експлоатация.

Потенциалното значение на делото пред ЕСПЧ

Изходът от делото пред ЕСПЧ може да бъде от решаващо значение за бъдещето на законодателството, свързано със защитата на жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация в България. Положително решение би задължило България да преразгледа съответствието на чл. 329, ал. 2 от Наказателния кодекс с международните стандарти за правата на човека. Това може да доведе до премахване на една остаряла разпоредба, която пречи на жертвите на трафик да претендират обезщетение за доходите, отнети по време на експлоатацията, и би подкрепило усилията за защита и реинтеграция на жертвите.

Повече подробности за казуса са налични на официалния сайт на ЕСПЧ. Жалбоподателката се представлява от адв. Наташа Добрева, а правната помощ е осигурена по проект, финансиран от Българския фонд за жените.

Дари